След всички ужаси, преживени в апартамента на един нечовек, тя намерила сили да избяга и по този начин спасила живота си. Нейното свидетелстване направило възможно неутрализирането на сериен педофил, живеещ под прикритието на обикновен човек.
Отиваме в САЩ, в град Колумбия (Южна Каролина), където днес живеят 136 хиляди души.
24 юни 2002 г., първите дни на училищната ваканция. 15-годишната Кара Робинсън поливала цветя пред къщата на приятелката си, докато тя се приготвяла вътре. Момичетата щели да отидат до езерото, да плуват и да се пекат.
Сутрин, понеделник, жега. Съседите са на работа, старите хора си стоят в къщи. По улиците няма никой. Близо до къщата, където Кара полива цветята, спира кола. Оттам излязъл около четиридесетгодишен мъж и извикал ученичката.
Нищо неподозиращата Кара се приближила до непознатия, който внезапно извадил пистолет и го опрял в главата й. Заплашвайки да стреля, той наредил на момичето да мълчи. След това я бутнаl на задната седалка, където вече била приготвена пластмасова кутия.
Капакът се затръшнал и нещастната ученичка се озовала в пълен мрак. Чула запалването на двигателя и колата започнала да я отвежда в неизвестна посока.
След това в интервю Кара Робинсън ще каже, че веднага щом се озовала в пластмасовия „ковчег“, тя решила, че трябва да събере всякаква информация за своя похитител и да се опита да избяга при първа възможност.
И за да притъпи бдителността на похитителя, тя прилежно ще изпълни всичко, което той й нареди. Няма да плаче и няма да се съпротивлява.
Колата карала около час. Тогава похитителят спрял, извадил пластмасовата кутия с момичето вътре и я внесъл в стаята. Едва в малкия си апартамент, непочистен от дълго време, на първия етаж на двуетажна градска къща, той извадил на бял свят изплашеното дете.
– Никой няма да те намери!- казал похитителят,- Прави каквото ти кажа, или ще те бия!
Той сложил на ръцете на Кара закачливи белезници от специализиран магазин. И й вързал краката.
Момичето изтърпяло, когато я малтретирал, и запомнила потното му, отпуснато лице, с двойна брадички, всяка гънка по тялото му, всеки признак, по който по-късно можела да разпознае това чудовище. Вместо да плаче безпомощно, тя сама се включила да изчисти с прахосмукачка апартамента и да почисти пода в мръсната му кухня.
Педофилът харесал покорната си пленница Той я нахранил и дори се опитал, както Кара по-късно ще каже, „да си играе на семейство“. Като истински баща той започнал да пита нещастното момиче как се справя в училище, как се развиват отношенията с приятелите й, има ли любим човек…
Кара търпяла и отговаряла неохотливо, но така, че да не ядоса самодоволното чудовище. Тя разбрала, че е обречена, спасението нямало как да дойде и трябвало да разчита само на себе си. И нейната тактика проработила.
За разлика от предишни случаи, този път маниакът не биел своята пленница, което позволило на Кара да запази силите си. По някое време, след поредния тормоз, тя се престорила на заспала. Маниакът се разходил из апартамента и също се строполил да си почине. Най-накрая прозвучало дългоочакваното хъркане.
Кара разплела въжетата около краката си и внимателно станала от дивана. Тя минала покрай омразния тъмничар, преодолявайки желанието да грабне пистолета му от масата и да застреля маниака. Страхувала се, че няма да може да дръпне спусъка, не знаела как да борави с оръжия.
Внимателно отваряйки ключалката, Кара тихо излязла през вратата и се втурнала да избяга от ужасната къща. Часът бил полунощ, пълен мрак и непознат терен. Едва след триста метра видяла случайни минувачи.
Може само да си представите какво са си помислили двамата мъже, когато при тях дотичала обезумяла млада дама, без дрехи и със специфични белезници на ръцете. На момичето дори отнело време да убеди младежите да я заведат в полицията.
Кара прекарала 18 часа в лапите на изнасилвача. Тя разказала на полицията всичко, което си спомняла. Когато й били показани снимки от базата данни на вече осъждани за престъпления срещу личността, тя безпогрешно разпознала своя похитител. Тогава за първи път прочела името му – Ричард Евониц, на 39 години.
Когато полицията нахлула в апартамента му, той бил празен. Педофилът се събудил, установил, че затворнциата е избягала и самият той избягал. Сменял колите, пътувал на стоп и полицията загубила следите му.
На 27 юни при опит за арест маниакът просто пъхнал дулото на пистолет в устата си и дръпнал спусъка. Така избегнал присъдата.
Ричард Евониц никога не е събуждал подозренията на съседите. Бивш морски офицер, той е уволнен от службата и получава 3-годишна условна присъда за тормоз над ученичка на улицата, когато е на 24-годишна възраст.
На 25 години той се жени за 17-годишна приятелка на сестра си, но се развежда почти веднага. Вторият път се жени на 36 години и отново съпругата му е едва на 17 години. И отново бракът се оказа мимолетен, въпреки че никога не са се развеждали официално.
Но най-важното е, че в 140-хилядната Споцилвания от 1994 до 1997 г., по времето, когато Евониц е живял там, са открити телата на пет момичета на възраст от 12 до 16 години. Те също изчезнали посред бял ден, били тормозени, но за разлика от Кара Робинсън не оцелели.
В три случая (по-точно в два, след като той отвлякъл две сестри) успели да докажат участието на вече мъртвия маниак. Сред вехториите му открили неща, принадлежали на нещастните момичета. А ДНК анализът сложил крайната точка.
Но в други два случая не е било възможно да се съберат доказателства. Може би тези престъпления не са били дело на Евониц, а някое подобно на него чудовище.
Вижте тази публикация в Instagram.
Кара Робинсън, намирайки се в ръцете на маниака, избрала единствения правилен път за собственото си спасение. Днес тя е омъжена и има две деца.
След като завършва училище, момичето, преживяло толкова много ужаси, кандидатства в Полицейската академия. Работи с малолетни и мечтае да обезвреди поне още един педофил…
