Вероятно ще се изненадате да научите, че нашите малки братя също могат да почувстват болката от загубата и да се опитат да помогнат на другите.
Кучето, което се притекло на помощ
Тази история се случила в Алабама (САЩ) в една от фермите, където жена на име Карла Суиндъл отглеждала коне. Жената имала и куче на име Зип във фермата си.
Едно обикновено куче мелез, което работело като „аларма“. Но, както се оказало, Зип не бил съвсем обикновен. Той успял да помогне на най-неочаквано място, където другите вече били загубили надежда.
Един ден във фермата на Карла кон на име Санди родила дългоочакван наследник – малко жребче, което било наречено Тай. За съжаление раждането било трудно и Санди не оцеляла, умирайки няколко дни след раждането на Тай.
Бебето било много разстроено от смъртта на майка си. С течение на времето Тай се изолирало в скръбта си и спряло да яде, да пие и да излиза от кошарата си.
Както знаете, конете са социални животни и често живеят като едно приятелско семейство. Според Карла, жребчето можело да бъде хранено с шише и да му се дава вкусна трева, но тя не можела да замени мама-кон.
Тай се стопявал пред очите на всички, а жената не можела да направи нищо, за да му помогне.
Първата среща, дала началото на едно голямо приятелство
Тай просто лежал на сламата цял ден, без да прави опити да стане или да яде. Карла вече мислено се била сбогувала с него, когато един ден кучето Зип не решило да погледне в обора.
Изумената Карла, която тъкмо почиствала кошарата на жребчето, видяла как кучето тихо се приближило до него, постояло за минута и просто легнало до кончето.
Зип не издал нито звук, той просто легнал до Тай с гръб. След като полежал мълчаливо няколко минути, Зип изведнъж нада тих хленчещ вой – сякаш разбирал какво чувства жребчето и споделял мъката си с него.
Карла си тръгнала тихо, крадешком изтривайки сълзите си – за първи път виждала подобно нещо.
След този инцидент Зип започнал да идва всеки ден в кошарата на Тай. Според Карла, Зип е проявявал интерес към новородени жребчета и преди, но никога не се е доближавал твърде много до тях.
Жената също така добавя, смеейки се, че Зип бил толкова нетърпелив да види приятеля си, че тичал при нея и буквално я завличал към конюшната на Тай, за да я отвори бързо.
Кучето върнало кончето към живота
Първоначално Тай не реагирал на Зип, но с времето свикнал с малкото куче и започнал да се сближава с него. Зип облизал тъжното лице на Тай и той в отговор положил глава на гърба на приятеля си.
Няколко дни по-късно, за изненада на Карла, Тай най-накрая излязъл от кошарата си. Разбира се, Зип бил до него, следвайки го на всяка крачка.
Жребчето и кучето толкова се сприятелили, че вече не се разхождали един без друг. Когато Зип идвал с Карла в кошарата на Тай, той излайвал радостно, анонсирайки пристигането си. Тай отговарял със силно цвилене и започнал да чука на портата на конюшната, настоявайки да бъде отворена.
След като приятелите се оказвали заедно, те почват да бягат, да скачат и да „крещят“ из целия район. Карла била щастлива да види малкото жребче да расте и да наддава на тегло.
Кучето помогнало на Тай да се справи със загубата на майка си.
Приятелство завинаги
В момента Тай е пораснал и се е превърнал в красив грациозен кон, който още живее с роднините си там, във фермата. Но, както казва Карла, той не забравил този, който му помогнал в трудните моменти.
Когато Зип идва на пасището, Тай поздравява стария си приятел и го помушква с удоволствие. Зип само изписква в отговор и заедно започват да тичат из цялото пасище, въпреки озадачените муцуни на другите коне.
Не е ли това най-истинското приятелство? Виждаме, че това чувство се изпитва от всички живи същества, независимо от вида и произхода.
А вие виждали ли сте подобна междувидова дружба?
