В последнто време хората станаха толкова зли и сякаш забравиха, че добрите, благородни дела и помощта към нуждаещите се ни правят хора и ни носят чисто щастие.
В онази сутрин отидох до супермаркета да си купя мляно кафе. Случи се така, че трябваше да го направя предишната вечер, но бях затрупан от работа.
След като обиколих супермаркета, намерих необходимото кафе и отидох до касата. Имаше огромна опашка от хора, но точно пред мен стоеше баба ми, която си бе купила най-обикновените продукти за себе си – мляко, няколко шоколада, пакет макарони.
Трябваше вече да е платила, но тогава касиерът я уведоми, че няма достатъчно пари.
Горката баба погледна продуктите с тъжен поглед, защото трябваше да остави нещо.
Тогава не издържах, подадох парите на касиера и казах, че аз ще платя за бабата. Ясно е, че бабата беше смутена от тази ситуация, но аз я уверих, че не трябва да ми откаже помощта.
След това възрастната жена дойде при мен и започна да ми казва колко ми е благодарна. Дадох й още малко пари и казах, че ще бъда безкрайно щастлив, ако отиде и си купи с тях каквото иска.
Дори не можете да си представите какво невероятно щастие е да помогнеш на човек, който не може да си позволи нещо. Прибрах се вкъщи, направих си кафе и си спомних възрастната жена и как грееха очите й.
И моята душа също грейна.
