Надявах се, че мога да бъда добра свекърва. Знаех, че от това зависи щастието на сина ми.
Когато за първи път видях Олга, я харесах. Красива, скромна, беше добра домакиня.
След известно време Оля се премести при нас. Нямах нищо против, защото разбирах, че синът ми няма да може да си позволи апартамент под наем.
Потенциалната снаха ми помагаше в къщата и се отнасяше с уважение към мен. Разделихме и всички разходи наполовина.Въздъхнах облекчено и реших, че имам късмет. Бях се сдобила със златна снаха!
Синът ми обаче се раздели с нея. Внезапно. Не ми обясни нищо – каза, че са твърде различни. Не съм се месила в живота му, за да не бъда крайна. Дълбоко в себе си обаче се надявах, че ще се помирят. И тогава той доведе у дома жена на години. Не с едно, а с две деца.
– Мамо, това са внуците ти! – каза синът ми.
В този момент главата ми се завъртя. Не разбирах какво се случва. Да не би да се беше оженил тихомълком и да имаше деца? Как го е направил, след като те са толкова големи?
Дамата се държеше като господарка на дома едва ли не. Тя изобщо не се смущаваше от мен и не се интересуваше от мен. Лиза все повече ме изумяваше с наглостта си.
– Мамо, остани с децата. С Лиза отиваме на кино – каза ми синът ми.
– И ги нахрани, че са гладни! – добави „снахата“.
Тя затръшна вратата и ме остави с чуждите деца. Дори имената им не знаех.
Не искам чужди внуци. Искам мои. Родни. Които мога да обичам. Ако синът иска да живее с тази жена, нека отиде под наем – аз няма да живея под един покрив с нея.
А вие как бихте постъпили на мое място?
