Някои възприемат възможното неснизхождане от небето на Благодатния огън като символ на края на света. Те вярват, че годината, в която това тайнство не се случи, ще бъде последната в историята на човечеството.
В деня преди Великден вярващите с трепет очакват слизането от небето на Благодатния огън. Дори духовниците, като видят появилия се пламък, казват: даде ни се поне още една година!
По-конкретно: това се случва в навечерието на православния Великден в църквата „Възкресение Христово“ в Йерусалим на Божи гроб поне от 9 век, за което има сведения. Или дори от 5-7 век, когато бдението тук е започвало със запалването на вечерната светлина.
Благодатният огън бележи излизането от гроба на „истинската светлина” (Йоан 1:9) и се почита като поклон пред тайнството на Възкресението Христово, а също и като знак на благосклонност към хората отгоре.
Има дори доста научни обяснения за това чудо. Сега обаче няма да говорим за тях, а за това дали някога Благодатният огън някога не е снизходил. В историята им три такива случаи:
През 1099 г. Светите земи са завладени от кръстоносците. Те започнали да посягат на християните, забранили им да влизат в църквата на Божи гроб. Измъчвани са, имуществото им било отнето.
А през 1101 г., на Велика събота, Благодатният огън не снизходил. Тогава кръстоносците трябвало да поканят източни християни в Кувуклията (параклиса над Божи гроб). Крал Балдуин I, виждайки волята на Господ и слизането на Благодатния огън впоследствие, възстановява правата на християните.
През 1578 г. християните отново са подложени на изпитание. Арменците се разбрали с местната власт, че сега те ще имат право да спуснат Благодатния огън вместо Йерусалимския православен патриарх.
Година по-късно, на Велика събота, арменски свещеници дошли от цял свят, за да влязат в Божи гроб. Те не допуснали православния патриарх и вярващи в храма. Арменски свещеници се помолили в Кувуклия, но Благодатният огън не снизходил.
Православните християни се помолили пък пред вратата на Божи гроб. Изведнъж стълбът, до който стояли, се пропукал и Благодатният огън пламнал точно от него.
Той запалил свещите в ръцете на православния патриарх, който заедно с други вярващи тържествено влязъл в храма на Гроба Господен, прославяйки и пеейки Името Господне. Днес отпечатъкът върху колоната отляво напомня на нас, грешниците, за Божията воля.
Вероятно сте виждали повече от веднъж арабски младежи да пеят силно Христос и Неговата Пречиста майка. През 20-ти век губернаторът забранява подобни танци на арабите, след което патриархът четял молитви в продължение на 2 часа на Велика събота, но огънят не снизходил. Тогава патриархът наредил да пуснат арабите в храма и Господ изпратил Благодатния огън.
Всичко това е тайнствено, непонятно. Присъстващите в Кувуклия на Велика събота казват, че е невъзможно да се наблюдава случващото се без сълзи. Когато Огънят още не е слязъл, всеки чувства присъствието на Силата на Господа.
Благодаря на Господ за всичко.
