„Моля ви да пазите това писмо толкова дълго, колкото е необходимо – години, десетилетия. Пазете го, докато човечеството достигне такова развитие, че да приеме написаното тук“, такава молба отправя Алберт Айнщайн в едно от писмата си, в което оставя откровенията си за това какво означава Бог за него и какво управлява нашата Вселена.
Преди няколко години „Писмото за Бога“ на Алберт Айнщайн, съхранявано в частна колекция повече от 50 години, беше продадено на търг за почти три милиона долара.
Такава висока цена се обяснява не само с голямото внимание към наследството на брилянтния физик, но и със съдържанието на писмото. Какво се опитваше да предаде великият учен в него?
Хората и техните детски суеверия
„Писмо за Бога“ е написано малко преди смъртта на известния физик през 1954 г. То било адресирано до философа Ерик Гуткинд и станало доста остър отговор на книгата му „Изберете живота“, в която философът се опита да даде научна основа за текстовете от Стария завет.
„Науката без религия е куца, религията без наука е сляпа“ – този известен афоризъм на Айнщайн стана причина за безкрайни спорове между вярващи и невярващи, които се опитаха да обявят учения за свой поддръжник.
Въпреки това, малко известното писмо на Айнщайн всъщност обобщава неговите идеи за Бог и религията.
Айнщайн искрено признава в писмото си, че за него всички религии по света са олицетворение на детски суеверия, Бог е проявление и творение на човешките слабости, Библията е набор от почтени, но доста детски легенди.
В опитите си да разбере Вселената, Алберт Айнщайн сравнява човека с дете, което няма способността да разбере работата на автомобила. Несъмнено разбираме, че всичко около нас има своя собствена организация и ред. Но как точно е организирано всичко това е невъзможно да се проумее с човешкия ум.
Ученият открито говори за своето неверие в образа на Бог, който се прославя в много религии. Айнщайн е бил убеден, че над нас няма брадат мъж, който да наблюдава всеки от нас.
Ето защо, смята ученият, човек не е отговорен за собствените си дела пред Бога. Но в същото време Айнщайн признава, че събитията в живота ни са преплетени от причинно-следствени връзки.
Какво управлява Вселената
Въпреки скептичните си възгледи за религията, ученият твърди, че във Вселената има много мощна сила, която е по-голяма от човешката природа. И ние сме способни само частично да схванем и разберем тази сила с ума си.
Пътят към нейното познание не минава през сляпата вяра или страха от смъртта, а през желанието за рационално познание.
Ученият казва, че силата, която контролира Вселената, притежава безграничен интелект и логическа хармония. Следователно в свят, където всичко е подчинено на закони, не може да има инциденти, тъй като всички процеси протичат според тези закони.
Какво точно е виждал Айнщайн като силата, на която са подчинени всички процеси във Вселената?
„Тази всеобхватна сила е любовта“, пише Айнщайн в писмото си, което е адресирано до дъщерята на учения.
Великият физик на ХХ век нарича любовта най-мощната сила, тъй като тя умножава всичко най-добро, което е в човек, и не ни позволява да се удавим в сляп егоизъм. С помощта на тази сила може да се обясни всичко и да се научи смисълът на човешкия живот.
Човечеството обаче дълго време е пренебрегвало тази сила, защото се страхуваме от нея, смята Алберт Айнщайн.
Главното наставление на учения за поколенията е следното: човек може да излекува света, в който живее, само чрез любов. Само чрез тази сила можем да спасим света и да предотвратим загиването на нашата цивилизация.
Алберт Айнщайн посочил, че всеки от нас носи в себе си мощен генератор на любов, чиято енергия трябва да бъде освободена. И когато енергията на всички генератори се обедини, всичко в този свят, което унищожава нашата планета, ще бъде унищожено: враждебност, ексцентричност, алчност.
Колко години, десетилетия трябва да минат, преди обществото да достигне такова развитие, за да настъпи освобождаването на тази сила, дори гениалният учен се затруднил да отговори.
