Животът понякога поднася изненади и обрати, които няма да видите в нито един телевизионен сериал. Неволно ни се наложи да станем свидетели на една такава житейска драма, която се разигра точно в стените на нашия родилен дом.
Първа с контракции пристигна Елена – учтива, тиха жена, която сякаш се притесняваше да не притесни някого.
Около три часа по-късно линейката докара Марина – ефектна блондинка, която не беше „развалена“ дори от бременността.
Настанихме Марина в същата стая, където вече беше легнала Елена. Промененото изражение на лицата и на двете бъдещи майки, когато се видяха, привлече вниманието ни, но нямаше време да разберем какво не е наред – Елена започна да ражда.
Тя роди прекрасно, здраво момиченце, точно като майка си – педиатрите прегледаха бебето и го дадоха на майка му. Когато в родилната зала имаше по-малко хора, попитах Елена дали познава Марина. Тя въздъхна и тихо отговори:
– Да, това е любовницата на съпруга ми. Простих на мъжа си, но детето е негово.
Междувременно и Марина роди. Обаче момченцето й беше много слабо, не дишаше самостоятелно и го закараха в детската реанимация.
Детето бе изправено пред дългосрочно лечение и не по-малко продължителна рехабилитация. Само че майка му реши, че не й трябва и просто се отказа от сина си.
Когато Елена разбра за това, тя без колебание каза, че тя и съпругът й прибират момчето вкъщи – и дума не можеше да става за сиропиталище при жив баща. А момчето, сякаш усети, че вече има нужда от него, и бързо започна да се съвзема…
Поразсъждавах върху тази ситуация и си помислих: какви ги мислите, вие, мъжете?? Как можеш да замениш такава жена, майка и приятел за подобно недоразумение като Марина…
