В онази вечер новомодно забавление очаквало посетителите в любимия й нощен клуб – „Бързи срещи на сляпо“.
28-годишна учителка с неуреден личен живот нямало как да пропусне такова събитие. Останките й ще бъдат открити на следващата сутрин в опожарена кола.
Отиваме САЩ, в щата Охайо, в град Акрон, където днес живеят 190 хиляди души.
В четвъртък, 5 април 1978 г., началната учителка Лесли Баркър дълго и упорито убеждава своя приятелка да отидат в нощен клуб за необичайно парти за онова време.
Всеки посетител може да се регистрира на електронен автомат, а компютърът после избира произволна двойка. Момчето и момичето могат да седнат на специално определена маса за няколко минути. Това е достатъчно, за да се опознаят и да разберат дали си струва да продължат да общуват по-нататък.
Приятелката й също трябвало да участва в срещите на сляпо, но нямало на кого да остави двете си деца. След това тя щяла да съжалява до края на живота си, че е оставила Лесли сама тази нощ.
Мис Баркър дойде в клуба около 21:00 часа. Момичето било редовно, охраната и персоналът я познавали добре и затова полицията успяла почти напълно да възстанови действията й.
Лесли използвала машината за запознанства няколко пъти и се срещнала четирима различни мъже на масата. Но тя не говорила повече с тях. Според бармана тя два пъти си е поръчвала „отвертка“ – водка с портокалов сок. Прекарвала по-голямата част от времето си на дансинга.
Към един през нощта пазачът видял момичето да излиза само на улицата. Тръгнала ли си е , или пак се е връщала, никой не знае. В самия клуб тази вечер не се случило нищо особено.
Лесли Баркър дошла в клуба с колата си. В 05:50 в горски парк в покрайнините на Акрон местни жители се обадили на пожарната. Някой запалил автомобил. При потушаването на пламъците на задната седалка са намерени овъглени останки на човек.
Лесли Баркър изгоряла в собствената си кола. Но тя починала преди това, от задушаване. Дали е имало насилие, експертите не можели да отговорят, огънят не оставил следи. Всички забележими и ценни неща, включително бижута, били изгорени, но останали на мястото си.
Версиите
Първата версия – момичето все пак се срещнало с някого в клуба и младите хора решили да се уединят навъм. Факт е, че същият горски парк, където колата изгоряла, бил наричан „Любовната алея“, защото там постоянно се движели коли с влюбени двойки, които искали да се скрият от любопитни очи.
Полицията открила и четиримата мъже, които Лесли срещнала в клуба. Всички мъже, които не се познавали, твърдяли, че не са харесали момичето и не са имали повече комуникация с нея.
И четиримата доброволно се подложили на полиграф и дори на хипноза. Полицията ги освободила от всички подозрения.
Разпитите сред посетителите също не дало нищо. Никой не си спомнял в онази вечер Лесли Баркър да е имала компаньон. Или е срещнала убиеца си точно преди да си тръгне, може би на паркинга, или е взела някого, докато се е прибирала с колата.
Най-вероятно тя е пристигнала в „Алеята на любовта“ все още жива, малко вероятно е неизвестен престъпник да започне да носи труп в чужда кола през половината град. Но по кое време се е озовала в парка, дори по кой път е пристигнала, не било възможно да се установи.
Изненадата
Най-необичайното в тази история е горимият материал, с който е залята колата на Лесли. Експерти са установили, че това е високооктанов авиационен бензин, използван в леките самолети. В близост до Акрон има 2 големи летища и няколко частни летища, но едва ли някой би носил туба за реактивно гориво в кола.
Може би убиецът живее близо до „Алеята на любовта“? Но горският парк е огромен и е невъзможно да се проверят стотици съседни къщи в САЩ просто така, никой няма да пусне полицията на прага.
Днес това престъпление се смята за една от основните мистерии на американската криминалистика. Най-редкият случай, когато няма нито едно доказателство, нито един свидетел.
Преди няколко години началникът на полицията в Охайо с горчивина спомена, че дори нарушителят да напише самопризнания и да признае за убийството на Лесли Баркър, пак няма да бъде наказан. В съда ще бъде невъзможно да се докаже съпричастността му.
