Има една фраза: „Когато дълго чакаш справедливост, започваш сам да я раздаваш“. И тя пасва идеално на тази история…
Това се случило през 1980 г. в Германия. Мариане Бахмайер и нейната седемгодишна дъщеря Анна живеели в град Любек. Мариана отглеждала дъщеря си сама и затова прекарвала много време на работа – управлявала бар.
Ето защо момичето често било оставяно само. На 5 май 1980 г. Анна се скарала с майка си и решила да не ходи на училище, а отишла при приятелката си. В този ден тя била поканена на гости от съседа си, месаря Клаус Грабовски. Той заинтересувал момичето с предложение да играе с котката му и нейните котенца. Анна се съгласила и никога повече не била видяна жива.
Грабовски вече бил лежал в затвора за насилие над две непълнолетни момичета, като едно от условията за освобождаване била химическа кастрация, на която той се съгласил. А още по-рано той се опитал да убие шестгодишно момиче и по напълно неизвестни причини получил само условна присъда за това.
Анна скоро била намерена на брега на местен канал. Тя била мъртва. Експертизата установила, че причината за смъртта на момичето е асфиксия (задушаване).
Станало ясно още, че тя е била малтретирана преди смъртта си… Грабовски скоро бил задържан. Не, не е бил разследван. По някаква причина той просто признал на годеницата си за това, което е направил, но тя някак си не изпитала съчувствие към негодника и веднага се обадила в полицията.
Грабовски признал за убийството, но отрекъл да е малтретирал детето. Вместо това убиецът разказал, че седемгодишното момиченце се опитало да го… съблазни, а ако той откажел, заплашила да се оплаче на майка си, че я тормози, и поискала пари за мълчание.
Трябва да се отбележи, че разследването основателно не повярвала на това и счело злоупотребата за факт. С разбито сърце, Мариане следяла новините за убиеца на дъщеря си и научила за неговите показания от вестниците. В същото време излезли наяве предишните престъпления на подсъдимия, за които той получил необосновано леки наказания. Тя била бясна.
Процесът започва през март 1981 г. Мариане присъства на две заседания. С ужас и гняв тя изслушва аргументите на адвокатите на подсъдимия – според тях след химическата кастрация, на която Грабовки се подложил след сексуални престъпления, той страдал от хормонален дисбаланс и това го направило раздразнителен.
Защитата твърди, че Грабовски е бил в състояние на „сериозен емоционален стрес“ и следователно не може да бъде държан отговорен за действията си. И има нужда от лечение. Самият обвиняем се подигравал с Мариане, повтаряйки, че седемгодишната й дъщеря го е прелъстила.
На 6 март 1981 г., на третия ден от процеса, Мариане Бахмайер внася контрабандно в съдебната зала 22-калибров пистолет Beretta. Веднага след началото на срещата тя извадила пистолета от чантата си и изпразнила пълнителя в убиеца на дъщеря си – седем от осем куршума уцелили целта. Грабовски починал на място.
Мариане била напълно спокойна и нямала намерение да бяга. Съдия Гюнтер Крьогер, който отвел Мариане настрана и разговарял с нея известно време, споделил, че тя е казала следното: „Исках да го застрелям, гледайки в очите, но го прострелях в гърба. Надявам се да е мъртъв.“
По-късно тя признава, че е искала да накара престъпника да млъкне по всякакъв начин и „да му попречи да говори неприятни неща за дъщеря ми“.
Процесът срещу самата Мариан Бахмайер започва на 2 ноември 1982 г. Първоначално тя била обвинена в убийство първа степен, за което я очаквал доживотен затвор.
Въпреки това, на 2 март 1983 г. Мариане е обвинена в непредумишлено убийство и незаконно притежание на огнестрелно оръжие. Тя е осъдена на шест години затвор, но е освободена три години по-късно през 1985 г. По това време тя е на 35 години.
Мариане продала историята си на германския седмичник „Щерн“ за 250 хиляди германски марки, за да плати съдебните разноски. Същата година тя се омъжва за учител. След известно време тя напуска Германия и отива с новия си съпруг в Африка, където съпругът й преподава немски в местно училище.
След развода си през 1990 г. тя се премества в Сицилия и работи в град Палермо в хоспис като помощник-болногледач. Според прегледите тя била много мила към болните. През 1996 г. Мариан починала на 46-годишна възраст от рак. Погребана е в един гроб с дъщеря си Анна…
Като послеслов. Години по-късно има много признаци, че Мариан е планирала своето възмездие от дълго време, въпреки че на процеса защитата твърди, че престъплението й не е било планирано.
Малко преди смъртта си, през 1996 г., самата тя казва в токшоуто на ARD „Fliege“, че всичките й действия са били внимателно планирани и тя започва да тренира стрелба веднага след смъртта на дъщеря си. И че никога не е съжалявала за действията си.
