След смъртта душата на човек винаги идва да се сбогува с близките и мястото, където починалият е бил щастлив. Човек може да не вярва в това, но многобройните свидетелства на хора не оставят нито една възможност за недоверие, дори и на най-закоравелите скептици.
Има различни начини да забележите пристигането на Душата на починалия. Когато човек умре, душата му напуска тялото. Той се намира до тялото под формата на най-фина материя, която е невидима за човешкото око.
Душата, напуснала тялото, не осъзнава, че е настъпила физическа смърт. Едва след известно време осъзнава, че гледа тялото и всичко, което се случва наоколо отвън.
Когато Душата осъзнае, че се е освободила от тялото, тя напуска мястото на своето тяло и може да отиде там, където е била щастлива: у дома, където е живял човекът и при онези хора, които са били важни за него.
Понякога Душата се връща в тялото след напускане. Това явление се нарича клинична смърт. Хората, преживели клинична смърт, описват как се реят и гледат тялото си от високо.
Ако душата на човек окончателно е напуснала тялото, тогава периодът на сбогуване с близките започва от момента на смъртта и продължава 40 дни.
Често Душата на починалия идва при роднини под формата на животни. Това могат да бъдат преминаващи кучета, котки, птици, насекоми. Роднините също могат да чуят характерното тътрене на краката, почукване и скърцане на врати и дъски. Някои хора могат физически да усетят присъствието на нещо в къщата. Те могат да усетят докосване или дори шепот.
Ако в къщата живеят домашни любимци, тогава по тяхното поведение можете да разберете, че те чувстват някого. Те могат да гледат дълго в една точка, да лаят постоянно и да се държат необичайно. Сбогувайки се със семейството си, Душата отива в родните си места. Душата на починалия често идва насън, по-рядко в действителност.
Ето истински истории за това как различните хора усещат присъствието на близките си след смъртта им.
„Когато баща ми почина, на четиридесетия ден в апартамента започнаха да се случват странни неща. Дълго време се чуваха упорити удари по вратата и прозореца. Апартаментът е на 11 етаж и никой не може да е чукал на прозореца. Ударите по вратата бяха силни като юмрук. В същото време подът в апартамента скърцаше на различни места и ясно се чуваше как някой се мести от една стая в друга. После изведнъж всичко утихна. Решихме, че татко е дошъл да се сбогува с дома и с нас.“
„Когато бях малка, чичо ми почина. Една приятелка дойде при мен и седнахме в кухнята и пихме чай. В къщата цареше тишина, нищо не работеше. И изведнъж чух чичо ми да кашля. Попитах моята приятелка дали го чува. Тя каза, че също е чула кашлица. Мама каза вечерта, че по този начин чичо е дошъл да се сбогува с нас.“
„През нощта се събудих, защото плачех в съня си. Погледнах часовника си. Беше 03:30. След това отново не можах да заспя до сутринта. А на сутринта майка ми се обади и каза, че баща ми е починал в четири и половина сутринта. През следващите дни го сънувах няколко пъти. Първо дойде при мен с нещата си, стоеше толкова изгубен, сякаш не знаеше какво да прави. А на четиридесетия ден ми се присъни и каза, че е успял и сега всичко е наред с него. Освен това ме помоли да предам, че обича всички. Оттогава вече не го сънувам.“
„Баща ми почина, когато бях малка. А когато го сънувах, винаги го питах: „Тате, ти умря.“ И винаги отговаряше едно и също: „Не вярвай. Лъжат те“.
„Баба ми получи инсулт, веднага загуби говора си и се парализира. Бързо бе откарана в реанимация. През нощта сънувах, че излизам на двора и видях баба ми да седи на пейка в двора на къщата, здрава, весела, подмладена. А до нея седи съпругът й, дядо ми и баща ми, които вече са починали. На сутринта ни се обадиха от болницата и ни казаха, че тази нощ баба ми е починала.“
„Когато баща ми почина, телефонът на майка ми често започна да получава странни обаждания. Мама вдигна телефона и се чу само пращене. Тогава баща ми ми се присънии каза, че не може да се свърже с майка ми. След четиридесетия ден непознатите обаждания спряха.“
„Преди четири години почина вторият ми баща, който ме отгледа от ранна възраст. Смятах го и все още го смятам за свой баща. Почина на 50 години, беше пилот, умен човек със здраве на космонавт. Кръвен съсирек се отдели, докато тренираше на велоергометъра у дома. Приех загубата много тежко, плаках много, можех да избухна в сълзи само като си спомнях времето ни с него.
Наистина исках той да дойде при мен насън, тъй като през живота си наистина ми липсваше общуването с него. И тогава един ден сънувах. Сякаш съм в нашия апартамент, в който живеехме всички заедно. Отварям вратата на стаята на родителите ми и той седи на леглото. Той казва: „Моля те, не плачи повече, тук ми е трудно.“ Много исках да каже нещо друго или аз да му кажа, но сънят свърши. Наистина спрях да плача, успокоих се и осъзнах, че всичко с него е наред.”
„Когато татко почина, отидох в дома му. И там една огромна черна пеперуда летеше след мен през цялото време. Сякаш душата му се бе превъплътила като пеперуда и ми даваше да разбера, че е наблизо.”
„Винаги усещам тръпки по гърба си, когато душата на мъртъв или умиращ човек е наблизо. До четиридесетия ден след смъртта на баба ми ми беше студено дори в жегата. Освен това студът идва едновременно с мисълта „Някой иска да се сбогува“. Преди месец си легнахме. Съпругът ми вече беше заспал, аз започнах да заспивам и това усещане за студ се повтори. Изведнъж целият сън си отиде. Помислих си: „Само дано никой не умре.“ На следващия ден научихме, че най-добрият приятел на съпруга ми на работа е починал. Дошъл е тук, за да се сбогува.”
„Баба ми овдовя на 38 години. Остана сама с осем деца. Казва, че е плакала всяка нощ от болката от загубата. На четиридесетия ден тя сънува съпруга си и каза, че наоколо имало само вода и той е студен. След това тя спря да плаче и спря да сънува дядо. Баба ми никога не се е оженила и е отглеждала децата си сама. Децата пораснали. И тя отново сънувала съпруга си. Насън той донесъл пълна торба с ябълки. Дал по една на всички деца, но не дал на най-малкото. Баба попитала защо не даде на най-малкия? Дядо отговорил насън: не останаха повече! И най-малкият син скоро умрял. Всички останали са живи и здрави, дори и баба е жива, вече е на 96.“
„Баба ми почина през зимата и няколко дни по-късно ясно видях силуета й на замръзналия балконски прозорец. Трудно е да се обърка, къса коса като нейната. Прозорецът беше покрит със скреж и само силуетът се беше стопил. Може би така е дошла да се сбогува.“
