Още преди сключа брак чух от омъжени приятелки, че когато един мъж се ожени, той веднага смята жената за своя собственост и започва да показва истинското си лице.
Но като всяка наивна млада дама вярвах, че моята Георги не е такъв. Дори преди сватбата той винаги ме гледаше така нежно и любвеобилно, не искаше да каже дори една лоша дума, страхувайки се да не ме обиди.
Но грешах, като всички жени. Оказа се вярно, че когато един мъж завоюва сърцето на една жена, той спира да полага старите грижи за нея.
Георги започна да говори лошо за майка ми няколко месеца след сватбата ни. Защо ми звъни толкова често, защо идва веднъж седмично?
Естествено, аз се съгласявах с него, притеснявах се за брака си, затова помолих майка ми да не се свързва с мен, звънях й, когато бях сама. Но това не беше всичко.
Забременях, останах вкъщи и напуснах работа, защото бременността беше тежка. Тогава съпругът ми започна да ме притеснява с критиките си, казвайки: „Седиш вкъщи по цял ден и не правиш нищо .“
Отново замълчах – бременна съм, ами ако ме остави сама?
Година и половина след раждането на дъщеря ми съпругът ми започна да изисква от мен да се отнасям към него като към цар.
Когато се прибираше от работа, аз трябваше да застана на вратата, да му обуя чехлите, всичко трябваше да е готово на масата в кухнята, за да може да яде топло, вкусно.
Той не се тревожеше за детето и не се грижеше за него. Всичко това било грижа на жената. Като цяло бях изтощена.
Затова си събрах нещата и отидох с детето при майка ми. Съпругът ми и аз не си говорехме два месеца. Запонах да се грижа отново за себе си, върнах си предишната си свежест.
Един ден той дойде при нас, видимо отслабнал и с неизгладени дрехи, като падна на колене и поиска прошка. Помоли ме да се върна и обеща вече да не се държи като пълен търтей.
А аз му казах, че трябва да отиде на курс по готварство. Той ще готви и ще чисти, ако реша да се върна.
Съпругът ми се съгласи, но ще видим как ще се държи. Важното е, че му дадох урок и му показах, че не е като да си клатя краката по цял ден.
