„Не може да се смята, че в цялата вселена човешкият мозък е единственият орган на мисленето и че само в него се проявява някакъв вид „аз““, тези думи принадлежат не на философа, а на известния лекар Николай Пирогов, на когото е кръстена легендарната болница в София.
Пирогов е велик хирург и учен, превърнал хирургията в наука, станал пионер в използването на анестезия по време на операции и първи използвал гипсови отливки за фиксиране на фрактури.
Дейностите на този всеотдаен медик обаче не се ограничават само до медицината. Николай Пирогов бил и отличен учител, оставил след себе си и философски размисли за онова пространство, което не се вижда и което не може да се докосне със скалпел.
В края на живота си Николай Пирогов достига до удивително прозрение. В продължение на три години (1879-1881) ученият води „Дневника на един стар лекар“. На страниците на своя философски труд Пирогов разсъждава за безсмъртието на душата, за съществуването на Висшия свят и Космоса като жив организъм, с който всеки от нас е неразривно свързан.
„Висшият разум „мисли“ с нашия мозък“
В дневника си Николай Пирогов пише, че е разбрал неизвестната тайна на друго състояние на материята, което не е подобно на плътната земна материя. Пирогов нарича тази материя „безкрайно изтънчено вещество“.
„Целият океан от живот е изпълнен с това безкрайно изтънчено вещество. Той прониква във всички атоми във Вселената, безкрайно ги групира и разлага, приспособявайки ги към различни задачи на съществуването”, така ученият описва другото, по-високо състояние на материята.
И това било в края на 19 век, в който експерименталната наука не познавала нищо подобно.
Николай Пирогов призна съществуването на Висш разум, с който е свързан всеки един от нас. Ученият нарекъл този разум „Върховен разум“, който има някакъв неясен (и за самия Пирогов) „неземен източник“.
И този Върховен разум „мисли” с нашия мозък – до този извод стигнал Пирогов. Той вярвал, че тези идеи, които се раждат в главата на човек, всъщност не са наши, а достигат до нас отвън.
Разсъждавайки по-нататък, Пирогов пише, че нашият мозък, както и цялото тяло, е само орган или хранилище на Висшия разум. По същия начин произведенията на изкуството са хранилище на мислите на художника.
„За да може Висшият разум да се прояви в материален план, да се групира от атоми, е необходимо устройство. Това устройство е човешкото тяло”, обяснява Николай Пирогов.
Ученият вярвал, че Висшият разум общува с нас чрез нашата интуиция, така че трябва да се научим да слушаме вътрешния си глас и да го развиваме. Интуицията според Пирогов му подсказва, че във Вселената има определен Висш разум, който говори с нас чрез нашия мозък.
Дадено ни е да разберем само отвъд гроба
Значително място в дневника на Пирогов заемат размислите за вярата. Ученият пише, че религиозните му убеждения се променят през целия му живот.
Прелиствайки „Дневника“, можете да видите, че Пирогов, в процеса на развитие на своята личност, е бил скептик по религиознита въпроси, въпреки че е възпитан в религиозно семейство. По-късно става „лекар, търсещ вярата“.
Според „Пирогов“ най-трудно за него като лекар е било да повярва в съществуването на задгробен живот. Ученият смята живота за космическо явление, чиято пълнота човек не може да разбере поради органичните си увлечения и страсти, както и поради материалното възприемане на съществуването.
Николай Пирогов се опитал да намери отговора как ще се промени светогледът ни във отвъдни ясвят. Според учения той е успял да усети този отговор на интуитивно ниво.
Човек, който е в света на плътната материя, няма възможност да разбере Истината. Възприятията му се отварят в отвъдния свят, в който няма плътна материя, която пречи на познанието.
Какво представлява истинският живот и неговата истинска цел ни е дадено да разберем едва отвъд гроба, смята Пирогов.
