В края на лятото Иван Разумов от Беларус се прибирал с колата си и всичко изглеждало както обикновено, когато изведнъж мъжът забелязал малко момиченце с куче, което тичало по натоварената магистрала.
Първоначално мъжът помислил, че родителите й работят някъде наблизо на полето и просто не забелязали детето, но въпреки това решил да спре и да я попита.
Момичето бързо установило контакт, само кучето й изръмжало срещу Иван, опитвайки се да защити стопанката.
— Как се казваш? – попитал Иван детето.
— Женя… Федорович… Владимировна — последвал неуверен отговор. Оказало се, че по това време момичето вече било преминало повече от 15 км. Момиченцето много искало сладолед, за което тръгнала към съседното село: храната вкъщи била свършила, а родителите на Женя били твърде пияни, за да се погрижат за нея.
Момичето разказало, че майка й е стресирана и трябва да поспи. „Мама пиеше, а татко пиеше с мама“, казало момичето.
„Дълго време тичам… Краката ме болят… И ръката… Паднах“, разказало на Иван измършавяло момиченце, показвайки счупената си ръка. Потресен от видяното, мъжът й дал вода, повикал полиция и социалните служби, които веднага откарали Жени в болница.
Когато отишли в дома на момичето, за да разговарят с родителите му, социалните работници били изумени.
Нямало дори с кого да говорят – майката била намерена да спи на пода, а бащата – да спи на масата. И двамата били толкова пияни, че не реагирали по никакъв начин на присъствието на непознати в дома имим.
В болницата момичето се възстановило много бързо. Женя била много жизнена, весела и любознателна. Иван продължил да се интересува от съдбата й. През лятото той посетил Женя в болницата.
— Чаках те — трогателно казало момичето.
Иван признал, че е готов да осинови Женя, когато майка й и баща й бъдат лишени от родителски права: „Готов съм да го направя точно сега. Просто трябва да обсъдя този въпрос със семейството си.“
Що се отнася до родителите на Женя, те наистина били лишени от родителски права и то не за първи път. Същото било навремето и по отношение на синовете им, най-малкият от които беше вече на 18 години.
Ако не беше Иван, историята на малката Женя най-вероятно щяла да се превърне в трагедия. Най-фрапиращото е, че за няколко часа от хиляда коли, които минали, нито една не спряла до детето.
Нима безразличието днес е толкова рапространено сред хората?
