В моето обкръжение има един познат, който постоянно се оплаква от това колко са меркантилни жените и от потребителското им отношение към мъжете.
Той е обиден, че жените са насочени към намиране на „портфейл с крака“, а такива обикновени момчета като него са отхвърлени. Моят познат е на 36 години и кани на срещи само млади момичета с кукленски лица и изваяни фигури. После дълго се възмущава, когато разбира, че тези красавици искат само да вечерят за негова сметка. Този мъж е на 36 години.
Той живее в гарсониера, която е наследил от родителите си, работи като касиер в супермаркет, носи столетни дънки и „избелели“ тениски.
Освен това може дори да не избърше устата си след хранене, но да се разхожда с мазни устни и брадичка цял ден, плашейки посетителите.
С чувство за хумор той също не е извадил късмет, шегите му са изключително глупави. Не смята да си търси по-високо платена работа. Не иска никакви промени в живота си, защото за това трябва да положи усилия. А е време да си намери половинка, защото „часовникът тиктака“.
Почти всички жени бягат веднага щом една дума излезе от устата му. Освен риболова с приятели и бира „на промоция“ няма друго хоби. Между другото, външните му данни не са лоши, просто трябва да влезе в ред. Но не, не той плаши жените с недодяланост и глупост, а те са хищници, които си търсят спонсор.
Разбира се, той е отчасти прав, почти всички кандидатки, с които ходеше на срещи, търсеха мъже с пари. Това е съвсем логично. Но уловката е, че той дори не поглежда към по-обикновени момичета, а търси интелектуално развита, невероятно красива, самодостатъчна, страхотна готвачка, която да обича до лудост.
Забелязах, че точно онези мъже, които имат заплати около основната, се оплакват от женската алчност. Именно те се страхуват най-много за своето „богатство“.
Разбира се, нашият герой има апартамент и това вече е предимство, защото недвижимите имоти вече са много скъпи. Може би селско момиче с удоволствие би се преместило при него, би му пекло баници и би се грижело за него, но той се нуждае от млада дама с външност на модел.
Разбрах, че най-важното е да гледаш не само какво има човек, но и да го анализираш като личност. В противен случай ще се окажете с такъв „човек“ и ще станете обслужващ персонал, а после няма да има капка благодарност.
