Главният медицински университет в Унгария носи името на Игнац Земелвайс. У нас не знаем почти нищо за него. Въпреки това откритието му се спасило милиони животи и спасява всеки ден.
Трудно е да си представим, но до средата на 19 век до 60 процента от всички новородени са умирали в родилните домове в Европа и най-често заедно с майките си. Помислете само, всяко второ новородено умирало! Това важало и за обикновените жени, и за кралските особи. И това било норма.
Смятало се, че жените, чиито деца са починали при раждането, са били заразени с така наречената „родилна треска“. Най-добрите умове на Европа в продължение на стотици години се борели със загадката на този феномен, но не можели да го разрешат.
Смятало се, че само жените могат да се разболеят от него и само по волята на Господ. Е, или от факта, че раждащите жени са били твърде нервни преди раждането. Лекарите твърдели, че това е някакъв вирус, но никой не знаел откъде идва и как да го победи. Всъщност всички се примирили с това състояние на нещата.
Но младият унгарски акушер Игнац Земелвайс, който работил във Виена, наблюдавайки как стотици жени и новородени умират пред очите му, станал буквално обсебен от идеята да разкрие мистерията на следродилната треска. И започнал да изучава историята на въпроса.
Събирайки статистически данни за смъртта на жени по време на раждане в продължение на 300 години от различни болници и страни, Земелвайс забелязва, че по-голям брой смъртни случаи се наблюдават там, където в болниците е възприет научен подход и където има анатомични отделения, в които студентите са практикували аутопсия . Това била първата много важна следа.
За да отхвърли теорията, че стресът причинява родилна треска, Земелвайс провежда доста жесток експеримент. Той извикал свещеник, който всеки ден обикалял болницата, звънял силно на камбана и опявал умиращи пациенти.
Това предизвикало див страх сред жените в отделенията, но въпреки това това не променило статистиката на смъртността по време на раждане. Тези методи на работа не се харесали на ръководството на болницата и Земелвайс и екипът му били уволнени.
След кратка почивка във Венеция Земелвайс се завръща във Виена, където му е предложена позиция като акушер. При пристигането си той научава за внезапната смърт на своя приятел и наставник Яков Колечка. Може би, ако не била неговата смърт, тайната на родилната треска щеше да остане неразгадана.
Земелвайс бил изключително разстроен от смъртта на своя приятел и започнал внимателно да проучва обстоятелствата на смъртта му. Оказало се, че един от студентите, който помагал на Колечка при аутопсията на тялото на починала от родилна треска, случайно го наранил със скалпела си. Професорът починал внезапно и симптомите му били идентични с тези при жените, починали от родилна треска.
Земелвайс разбрал, че смъртта на жените при раждане не се причинява от стрес, а от трупни частици, които от ръцете на лекарите влизат през раните по тялото на жените директно в кръвта. Тоест, следродилната треска е инфекция, която може да се предаде от болен на здрав. Но това напълно противоречало на тогавашното научно схващане, че родилната треска е самостоятелно заболяване, от което може да се разболее само жената.
Земелвайс обърнал внимание, че след работа в катедрата по анатомия от ръцете на лекари и студенти има остра миризма на гнилост, която остава дори след измиване със сапун. В онези дни било обичайно лекар или студент, който извършва аутопсия в моргата сутрин, да изражда в рамките на няколко часа.
През май 1847 г. Земелвайс заповядва на всички служители в родилното отделение да измиват старателно ръцете си преди всякакви действия с бременни жени, както и всички инструменти в разтвор на хлорна вас за най-малко 15 минути. Изненадващо, но смъртността веднага намаляла с 20 пъти!
Вярно е, че научната общност не приела веднага откритието на Земелвайс. Наричат го шарлатанин и дълго време изследванията му не се приемат на сериозно. От 1862 г. психичното здраве на Земелвайс се влошава и той развива депресия. Често не можел да говори за нищо друго освен за слеродилната треска. Той тихо полудява и умира през август 1865 г.
Дори след смъртта на човека, който просто научил лекарите да си мият ръцете, като по този начин спаси милиони животи, той бил критикуван.
По-късно се доказва, че всички резултати от изследването на Земелвайс са верни.
В родната му Унгария университет и болница са кръстени на него и е издигнат паметник с надпис „На Спасителя на майките, Игнац Земелвайс“.
Сега знаете малко повече.
