Трбяваше да се местя и реших да не мъкна всичките си неща на новото място, а да раздам онези, които почти не са носени и само заемат място в гардероба.
Опаковах всичко в чанти, натоварих на задната седалка и потеглих към църквата. Имаше доста неща, пакетите заеха цялата задна седалка.
Първо отидох в църковния магазин и попитах къде мога да оставя неща за нуждаещите се, като казах, че съм донесла дрехи и посуда. Артикулите не са нови, но са в отлично състояние.
Предложиха ми да разтоваря всичко направо в магазина, а след това църковните служители сами ще се погрижат за всичко.
Изнесох чанти от колата на няколко партиди и ги стоварих в магазина. Когато се връщах в църквата с последните пакети, видях няколко местни пазачи да влизат в магазина.
След като разтоварих нещата си, отидох на църква, запалих свещ и се помолих. На излизане от храма видях някои от местните служители да ровят в чантите ми и да коментират съдържанието.
Една от жените извади блуза от чантата и каза, че ще я вземе за дъщеря си, хубава била можела да я носи работа. Със същия ентусиазъм и втората дама избра най-хубавото от пакетите.
Докато жените ровеха из торбите, към тях се приближи просякиня с молба да види дрехите, защото били донесени за нуждаещи се.
„Ние самите сме с ниски доходи, пенсията ни изобщо не стига, а тук енориашите ви дават повече на ден, отколкото ни плаща държавата. Сега ще прегледаме всичко донесено и ще оставим това, което не ни устройва“.
Този отговор ме шокира.
Съжалих за доброто си дело. Представям си в какви условия живеят нуждаещите се, много от тях имат и големи семейства. Вероятно би било по-добре да разберете адресите от социалните служби и да занесете нещата в тези къщи, където наистина са необходими.
Все пак трябваше да бъдат дадени на просяците, стоящи в близост до църквата, а не на служителите в местния магазин.
Не съжалявам за вещите, но неприятните впечатления от поведението на църковните служителки ми развалиха настроението за дълго време.
