Много обичам Рождество. И човешкото в него – очакването на първата звезда, елхата, подаръците, меденките с глазура, домашните събирания, църковните служби… И най-важното – божественото. Раждането на Младенеца в този наш живот. И Неговото раждане в сърцата на хората. И чудесата, които със сигурност ще се случат в тази вълшебна нощ.
Това се случи преди няколко години, преди пандемията. Тогава в нашата църква, по време на рождественска служба, изчезна дете, момченце на четири-пет години
Как се случило, майка му не можа да каже. Просто стояло отстрани и изведнъж изчезнало. Тя се втурна между тълпата в храма, после – из двора на църквата, извика сина си и изхлипа с глас. И никой не го беше видял.
Енориашите се развълнувага, охранителят тичаше напред-назад, полицаите, които бяха на смяна с нас, се присъединиха. Но момчето го нямаше никъде. И до парка, и край широката алея… Беше мразовита зима и нощ.
Майката е била в полусъзнателно състояние. И не знаехме на кого първо да се обадим – линейка за нея или на властите за издирване на беглеца.
— Това не е ли вашето хлапе? – изведнъж прозвуча глас.
Това каза един от нашите просяци, който вече беше доста пиян. И посочи с пръст някъде зад големия коледен ветреп, който стоеше в нашия двор. И там, скрито, седеше малко момченце…
Майката се втурна към сина си, бездомните гордо го огледаха, а ние, енориашите, се тълпяхме наоколо и се радвахме, че всичко свърши толкова добре.
– Защо дойде тук ? – попита жената момчето си.
– Говорих с Исус…
Замълчахме и се заслушахме…
– Помолих Го да направи така, че с татко да не се карате повече. И той Му даде за това. – момчето посочи плюшените си играчки.
Разгледахме по-отблизо. Вярно, плюшени играчки лежаха до яслата. Майката на момчето ще ни каже по-късно, че синът й е мечтал за тях от дълго време, имал е цяла колекция.
Хлапето решило да направи скъп и обичан подарък на същия като него малък Христос, за да помири баща си и майка си. Отново по-късно разбирам, че са били на ръба на развода, мъжът отишъл да живее при родителите си и щели да подадат молба…
И в тази вълшебна нощ майката на момчето плачеше от радост и прегръщаше сина си, а след това пияния бездомник и му даде пари.
Звъняха камбани, в небето искряха празнични фойерверки. Гледахме и се възхищавахме. И тогава отново забелязах онази жена с детето. Към тях вървеше мъж. Той се приближи, спря и ги прегърна…
А от яслата ги гледаше усмихнатият Христос. Който пред очите ни се роди в сърцата на тези хора и те намериха сили да си простят. И в сърцето на едно малко момче, което усещаше, че същото бебе, само че божествено, ще му помогне в бедата… И в сърцето на един бездомник, който намери „хлапето“ и все още стоеше и гордо се оглеждаше. И в сърцата на енориашите, пазачите и полицаите.
Да, Христос гледаше и се усмихваше. А плюшените играчки се усмихваха до него.
