Когато неомъжената сервитьорка Кейт Скинър родила момичета, слети в таза, тя била ужасена. Смятайки осакатяването на дъщерите си за небесно наказание за извънбрачни връзки, тя просто ги продала на своя работодател Мари Хилтън.
През онези години в Обединеното кралство нямало нито един случай, в който сиамски близнаци да са оцелели повече от две седмици, но Дейзи и Вайълет (както се казвали сестрите) го направили.
Мари Хилтън веднага разбрала, че може да спечели добри пари от момичетата и почти веднага след сключването на сделката тя започнала да продава пощенски картички с изображението им в бара си.
Лекарите не можели да помогнат на момичетата с разделянето им, защото Вайълет и Дейзи имали обща кръвоносна система и операцията можела да завърши трагично.
Вднага щом близначките пораснали малко, Мари Хилтън ревностно се заела с обучението им по танци, пеене, свирене на музикални инструменти. От тригодишна възраст момичетата започнаи да участват в циркове, ресторанти и панаири, носейки на Мари добри пари.
От петгодишна възраст Дейзи и Вайълет започват да обикалят различни страни с представления. Те били приветстванинавсякъде с бурни аплодисменти, защото момичетата имали не само необичаен външен вид, но и били наистина талантливи.
Зрителите дори не подозирали какво се случва зад кулисите, когато представленията приключвали… Попечителката им взимала всички пари за себе си. Малките артисти не получавали нищо, а ако момичетата капризничели, Мари ги биела.
Това робство продължило много години и когато Мари Хилтън починала, дъщерята и зетят на Хилтън станали новите настойници на близначките. Зетят Майер Майерс не се различавал много от жестоката си тъща и експлоатацията продължила, вече с нова сила.
Семейство Майер толкова забогатяли за сметка на сестрите, че за нула време си купили луксозно имение. Самите сиамски близнаачки нямали право да излизат от къщата и да общуват с хората, защото според аргументите на съпрузите настойници защо хората ще плащат пари, ако така или иначе могат лесно да зяпат сестрите на улицата.
Едва когато Вайълет и Дейзи навършили 21 години, те успели да се отърват от експлоататорите на Майер, като наели адвокат и получили 100 000 долара обезщетение.
След като най-накрая станали свободни, момичетата продължили да изнасят представления, започнали да се срещат с хора, да общуват много и … да имат връзки.
Вайълет се опитала да се омъжи за някой си Морис Ламбърт, но на влюбените не било позволено да направят това, вярвайки, че такъв съюз ще изглежда като полигамия и е незаконно. В резултат на това Морис и Вайълет се разделили.
Впоследствие сестрите все пак имали бракове, но уви… Всички те се оказали фиктивни и били сключени с цел пиар.
Времето минавало, водевилът излязъл от мода, сестрите не били поканени да участват във вече озвученото кино. През 1932 г. обаче те са поканени да участват във филм, наречен Freaks, но това остава незабелязано.
Финансите им намалели значително и тогава решили да отворят собствено кафене. Не продължило дълго обаче.
Тогава сестрите се заеха да продават козметика, ходейки от къща на къща, но и в това начинание не успели, хората се страхували от тях, не искали да им отварят вратите.
През 1962 г. сестрите напълно останали без доходи и били подслонени от местната църква. Скоро добр хора ги поканли да работят в местния магазин.
Един ден Виолет и Дейзи не се появили на работа в уговорения час. Когато полицаите отворили вратата на жилището на сестрите, открили телата им на пода.
Дейзи била починала първата – тя била убита от хонконгския грип, чиято епидемия бушувала през онези години. Вайълет живяла още няколко дни. Тя не се обадила нито на спасителната служба, нито на друго място, просто чакала своя ред, защото без Дейзи, с която живели рамо до рамо 60 години, не можела да си представи своя живот.
