Съпругът ми и аз сме заедно от 18 години, имаме най-добрата дъщеря на света, тя е на 11 години. Преди шест месеца мъжът ми се премести да живее при друга.
Той е на 45, тя е почти 15 години по-млада от него. 4 месеца преди преместването ми каза за връзката и че иска да живее с нея. В същото време много обичал мен и дъщеря си, били сме му близки и скъпи. Поне така каза.
Те се познават от много дълго време, но твърди, че връзката е започнала шест месеца преди да ми съибщи. Да кажа, че беше шок за мен, е малко. Имахме, според мен, прекрасно семейство. Да, разбира се, във всяка връзка има проблеми, но ние се опитахме да ги разрешим. Построихме си къща, зарадвахме се на преместването. Съпругът ми каза, че след 10 години ще направим нова.
А сега това.
Не се премести при нея веднага, искаше да организира комфортен живот за нас извън града (току-що се бяхме преместили в новава къща). 5 месеца ходеше при нея, но живееше при нас.
Не казахме нищо на детето, искахме да намерим удобно време. Може би когато завърши учебната година. Много държеше да преживея по-лесно раздялата, заедно ходехме на психотерапевт. В същото време той каза на психотерапевта, че не гради планове, че може би някой ден отново ще бъдем заедно.
Решихме къщата да остане на дъщеря ми и колата, за да мога да я карам, той ще вземе апартамента и гаража. След това обяви за продажба апартамента и гаража, като все още живеехме заедно.
Той каза, че ще купи друго, по-удобно жилище за себе си. Накрая дойде и времето да кажем на дъщеря ни.
Но той я убеди, че и тя ще бъде принцеса за него. Каза, че сме се разделили, защото саме уморени един от друг. Не говореше за другата жена. И сякаш дойде, прекара време с дъщеря си, помогна с животните.
Стараше се да прекарва време с дъщеря си, помагаше с животните. Не мога да кажа, че отделяше много време, но и не я забрави съвсем, както някои забравят децата си.
Не поиска развод, носеше си брачната халка. Въпреки че я сваляше от време на време. Не зная на какъв принцип избираше кога да я свали. Дъщеря ми попита защо все още е с пръстена, той й отвърна, че все още сме съпруг и съпруга.
Но той и с нея успя да изглади отношенията – купи си кола, водеше я на пътешествия. Но всичко това правеше тихомълком, без съвместни снимки, някои от приятелите му дори не знаеха за това.
Всички срещи с роднини и приятели бяха отложени, той помоли да не им казваме още, да изчакаме удобен момент.
Но повратната точка настъпи, когато веднъж той дойде с нея, тя седеше в колата. Влезе в къщата, нея я остави в колата, каза на дъщеря си, че е приятелка.
Това не ми хареса. След това дъщеря ми ме разпитваше дълго време, очевидно тя също се досети, че тук се случва нещо странно. Тогава и действията на мъжа ми станаха някак нервни, обаждаше се, казваше, че ще дойде, после се обаждаше, че няма да дойде.
Или пък ще изведе дъщеря си на разходка, след което се обажда и пренасрочва срещата. Исках да говоря с него по тази тема, не ми харесваше, че детето беше в тази месомелачка. И на мен ми тежеше това, че я бяхме мамили преди и сега продължаваме. Исках да говоря с него, за да мога да й кажа истината. Но всичко това се оказа глупост в сравнение с онова, което той ми каза.
Съобщи ми, че иска развод, че това не трябва да продължава повече, но след развода ще трябва да споделим къщата и колата. Каза, че е инвестирал неуспешно парите, получени от продажбата на апартамент и гаража, че е фалирал. Още нямало къде да живее, трябвало да си стъпи на краката.
Но трябва да продадем къщата, да купим на всички малък апартамент и тогава той ще направи всичко, за да се преместим с дъщеря ми в голям апартамент. Разбирам, че човекът ме е измамил, че е планирал специално да го направи. Но същевременно и не вярвам в това, тъй като неговите действия и искрено разкаяние от сегашната ситуация говореха за друго. Не разбирам каква позиция да заема в съда и какво да правя.
