Душата ми е разкъсана на парчета, защото дъщеря ми расте обградена от любов, а синът ми живее в дом за деца, лишени от родителски грижи.
Бащата на сина ми не знае нищо за съществуването му, тъй като само веднъж преспах с него от глупост. Когато родителите ми разбраха за бременността ми, веднага ми заявиха, че няма да ми помогнат.
Преди две години направих ужасна грешка и дори след време не мога да се отърва от чувството за вина.
Когато бях на двадесет години, станах самотна майка.
Биологичният баща не знаеше нищо за това, че ще става баща, тъй като никога не сме се срещали. Беше случаен секс.
Родителите ми веднага ме предупредиха, че няма да ми помогнат. Цяла година живях като в кошмар, тъй като останах сама с детето си без средства за издръжка.
Приятелите ми се забавляваха и живееха обичайния си живот, но аз бях прикована към сина си.
След това някак си, напълно случайно, срещнах момче на име Андрей и започнахме афера.
Връзката ни се разви бързо и той много бързо ме покани да стана негова съпруга, но само при едно условие: „Не искам да отглеждам чужди деца, нямам нужда от твоя син.“
А аз по най-глупавия начин се съгласих.
Когато синът ми беше на две години, написах отказ от него и го изпратих в сиропиталище, а година по-късно съпругът ми Андрей и аз се сдобихме с дъщеря.
Сега нашето бебе е вече на годинка и повече от всичко искам да взема сина си от дома за деца. Как е възможно дъщеря ми да получава цялата ми любов, а синът ми да живее забравен в сиропиталище.
Многократно съм се опитвала да говоря с мъжа си за това, но винаги срещам един и същ отговор: „Не искам да отглеждам чужди деца!“
Аз обаче съм твърдо решена. Ще си върна сина, защото иначе се чувствам мъртва отвътре. Ще си го върна, каквото и да ми струва.
