Едно от най-тайните желания, за което мечтаят хората, които се интересуват от паранормални явления или са загубили близък човек, е да имат поне веднъж възможност да общуват с някого, който е напуснал света на живите.
Но дали е възможно?
Много учени от 20-ти век били убедени, че е напълно възможно да се осъществи контакт със сили извън нашия свяр. Някои от тях са прекарали много години в създаването на такива устройства. Достатъчно е да си припомним Spiricom на Уилям О’Нийл или хроновизора на Пелегрино Ернети.
Това се случва и днес, но с появата на „ловци на духове“, които се интересуват от лайкове и гледания, а не от разкриването на тази мистерия, в обществото се формира изкривена представа за истинските цели на изследванията в областта на свръхестественото.
99% от историите за „осъществяване на контакт с призрака на мъртъв човек“ са постановка с цел получаване на слава и пари.
Послания от отвъдното
В историята обаче има случаи, които се открояват на общия фон. Не можем да потвърдим, че доказват възможността за комуникация с отвъдното, но поне заслужават внимание.
Един от най-противоречивите методи за установяване на контакт с паранормалния свят, който все още предизвиква дискусии, е видео-инструменталната транскомуникация, която се нарича още „психовизия“.
Някои от вас може би никога не са чували за него. През 80-те години тази тема се обсъждаше активно на Запад, но у нас по обясними причини не се коментираше.
„Психовизия“
И така, какво е това? Психовизия означава излъчване на отвъдния свят, където се смята, че живеят душите на мъртвите, на специално устройство. За целта е нужен човек, надарен с „податливост към друг свят“.
Най-известният психовидец е Клаус Шрайбер, бивш пожарен инспектор от Аахен, Германия, който е един от първите, сглобили подобно устройство на базата на телевизор и оборудване за приемане на къси вълни.
In 1985 Klaus Schreiber (pictured) began to recieve images on his TV from the deceased.
Klaus went on to capture famous faces, including members of his family pic.twitter.com/RMo5j3N0B3
— New World Science (@NewWorldScienc3) June 14, 2020
Той експериментира от 1974 г., но дълго време не се получава нищо. Едва през 1982 г., комбинирайки 9 късовълнови приемника, работещи на честота от 3 до 22 MHz, той успява да постигне първите резултати.
Покойният приятел
На 16 май 1982 г. Шрайбер седи замислен пред устройството си и внезапно, за десети от секундата, вижда на екрана образ на своя покоен приятел Питър, за когото изведнъж си помислил.
Шокираният мъж извикал името на приятеля си и започнал да следи внимателно изображението на екрана. След няколко секунди чакане лицето на Питър отново се появило сред вълничките. И съдейки по движението на устните му, той казвал нещо…
След този успех Шрайбер превръща къщата си в истинска лаборатория, инсталирайки там десетки приемници. Той ги комбинира чрез превключвател по такъв начин, че един сигнал се наслагва върху друг и след това преобразува вълните в изображение.
Дъщерята
Резултатът не закъснял. Около шест месеца по-късно, през ноември 1982 г., Шрайбер успява да заснеме кадри на дъщеря си Карин, която е починала четири години по-рано.
Изненадващо образът на дъщеря му се оказал доста ясен. И когато той показал снимките на жена си, тя, която смятала хобито му за загуба на време, веднага разпознала дъщеря си.
Шрайбер обяснил работата на устройството си по следния начин:
– Когато мислим за починал човек, несъзнателно „привличаме“ душата му към себе си. Приемниците записват сигналите, идващи от душата, и показват изображението на екрана.
Най-трудното е да извикаш душата. Не всички от тях искат да осъществят контакт със света на живите, така че човек трябва да бъде отворен към тънкия свят.
Душите на починалите
През следващите години с помощта на това устройство Шрайбер вижда и снима от екрана почти всички свои роднини, починали преди много години: родители, дъщерята Карин, сина Робърт и неговия зет.
Той също така успял да направи снимки на известни хора от онова време – актьорите Кюрд Юргенс, Роми Шнайдер и дори краля на Бавария Луи II. Общо заснел около 100 фотографии.
Средната продължителност на появата на „душата“ на екрана беше около 4 стотни от секундата, но дори това било достатъчно, за да заинтересува научната общност.
Опити за изучаване
След успеха на Шрайбер учените Меган Харш и Теодор Чопър се заинтересували от тази тема. Известно време те работили върху изследването на феномена психовизия тримата.
По-късно те наричат финия свят, към който се свързва Шрайбер, „zeitstrom“ (буквално това се превежда като „поток на времето“). В опит да го изследват стигнали до извода, че там времето тече по различен начин, тъй като не успели да разговарят с духовете. Имало и версия, че има различен брой измерения.
Резултатите, получени от Шрайбер, Харш и Чопър, все още предизвикват любопитство сред учените и подклаждат интереса към психовизията. Въпреки че днес почти нищо не се знае за неговия откривател.
За последен път Шрайбер се появил публично през 1998 г., след което внезапно изчезнал и никой не знае къде отишъл. Когато журналисти отишли при него през февруари 1999 г., за да го интервюират, се оказало, че домът му е пуст.
Въпреки това чертежите на неговото устройство останали и може би някой учен ще успее да завърши работата на Шрайбер, така че хората най-накрая да могат да общуват с починали хора.
