Повечето родители описват деня, в който за първи път са видели своя вързоп радост, като най-щастливия в живота си. Чувството да държиш малкото бебе в ръцете си и да го гледаш как расте пред очите ти е усещане, което няма аналог.
Въпреки това, не всеки родител би направил всичко по силите си за благополучието на детето си. Истината е, че много майки и татковци изоставят децата си и причините за това са различни. Понякога те просто не са в състояние да се грижат за тях.
Тази история започва с 90-годишна жена на име Доня Игнасия от Парагвай, която споделила историята на живота на сина си. А именно, когато бебето й се родило, тя и съпругът й осъзнали, че нещо не е наред. Момчето, Пабло Акуня, не се развивало според очакванията.
Игнасия и съпругът й го завели в болницата, където им казали, че крайниците му няма да се развият, което означава, че той ще бъде практически без ръце и крака.
Въпреки ужасяващата диагноза, Игнасия се погрижила синът й да бъде обичан толкова, колкото всяко друго дете. Пабло се нуждаел от инвалидна количка, за да може да се придвижва, но се научил да обича живота си. Нещо повече, той дори станал баща.
Малко след раждането на втората му дъщеря съпругата на Пабло напуснала него и момичетата завинаги. Въпреки състоянието си, той никога не позволил на дъщерите си да почувстват отсъствието на майка си, тъй като бил до тях всеки миг.
Въпреки че останал сам, рядко ще видите Пабло без усмивка на лицето си. Той е невероятно позитивен и любящ. Това, което не можел да даде на дъщерите си като физически грижи, той компенсирал с емоционална и психическа любов и подкрепа.
Мъжът заедно с тяхната баба ги научила на истинското значение на семейството и истинското значение на любовта.
Една от дъщерите му, Елида, говори с любов за баща си и казва, че му е вечно благодарна, че е отгледал нея и сестра й.
„Моят баща е моят свят. Той е мой приятел… той е най-добрият баща на света. Ето защо оставих живота си в Аржентина и дойдох да бъда тук“, казва тя.
„Да мога да се грижа за него, защото баба ми вече не може да го прави, защото вече е стара.“
Пабло е невероятен баща. А неговите момичета са щастливи, че го имат в живота си. Очевидно в това семейство има много любов, въпреки всички предизвикателства.
