Работейки в родилен дом, често се натъквах на абсолютно невероятни истории и тази е точно такава. Колкото и да обяснявате научно за зачеването и раждането на човек, делът на мистичното все още присъства в тези процеси. ⠀
Когато все още бях резидентен лекар и, както обикновено, прекарвах времето си на дежурство в спешното отделение, откъсвайки се от една бременна жена и преминавайки към друга, започнах да вземам анамнеза от новопристигнала родилка.
Освен необходимата информация, която трябваше да бъде дадена, жената каза, че преди година дори не е предполагала, че някога ще влезе в родилен дом.
В продължение на почти 20 години, тя и съпругът й неуспешно се опитвали да си направят дете (въпреки че според резултатите от прегледите и двамата били абсолютно здрави), но те изоставили тази идея, без да прибягват до други методи на зачеването като ин витро процедурите например.
Когато станало ясно, че няма да имат собствено дете, те решили да си вземат бебе от сиропиталището. С открито сърце били готови да дадат цялата си любов на малкия човек, който един ден да стане голям, умен и силен – гордостта на своите родители.
Изглежда, че в дома на нашата героиня е настъпила пълна хармония, но природата решила да я възнагради за това добро дело – осиновяването на дете. След много кратък период от време, след като семейството започнало да отглежда сина си, жената забременява.
И след 9 месеца, седнала пред мен, абсолютно щастлива, тя ми казва: „Сега и аз ще имам дъщеря.“ Честно казано, не можах да сдържа сълзите си, бях толкова трогната от тази прекрасна история. ⠀
Знаех за такива истории и преди, и след това, но да чуя това лично и дори в момента, когато една жена щеше да роди много скоро, е специално усещане.
В същото време в дамата се усещаше известно спокойствие. Трябва да се помни, че желаното, рано или късно, със сигурност ще ви застигне. В края на краищата, дългоочакваният гост винаги идва, когато не го търсите с очи през прозореца.
