История за истинска любов, вярност, преданост и дълг.
Понякога животните са способни да проявяват много повече човешки чувства от самите хора. Това е кучето Цезар и неговият стопанин Ал Илхан. Мъжът започнал да забелязва, че кучето сутрин кучето отива някъде. Той решил да го последва и разбрал тъжната му тайна.
Илхан последвал кучето през почти целия град, чак до покрайнините. Цезар не спрял и хукнал нанякъде. И тогава човекът разбрал всичко.
Убедил, че е прав, когато видял, че кучето идва на гроба на баща му Мехмет Илхаман. Преди две години старият Мехмет бил парализиран, лекарите го посъветвали да си вземе куче помощник и той осиновил Цезар от приюта.
Обикновеното, но много очарователно куче много се привързало към стопанина, помагал на стареца, но един ден Мехмет бил откаран в болницата и никога не се върнал у дома.
Цезар загубил човека, който имал най-голямо значение за него. Но дори и след смъртта на най-добрия му приятел, любовта и лоялността на животното не избледнели.
След години на болест, която го беше парализирала, 79-годишният Мехмет Илхан починал в болница близо до дома си в Бурса, Турция. През последните две години от живота му Цеза бил верен спътник на Мехмет, така че смъртта му било особено сърцераздирателна.
„Заради парализата на баща ми те имаха различен вид връзка“, казва синът на Мехмет Али пред The Dodo. „Когато баща ми беше в болницата през последните си дни, Цезар спря да яде.“
И все пак пак никой не можел да очаква това, което се случило след това.
Погребението
След като тялото на Мехмет пристигнало у дома, Цезар останал наблизо, отказвайки да помръдне. Когато се образувала процесия, за да пренесе ковчега до местната джамия за погребението, кучето настояло да води по пътя.
По време на церемонията Цезар седял до ковчега, тъжно увесил глава. Така си останал през цялото време.
„Никой не можеше да го докосне, докато баща ми не беше отнесен в гроба и не беше погребан“, казва Али.
Малкото куче сега живее у дома с Али, но сърцето му все още тъгува за Мехмет.
Всеки ден след погребението Цезар пътува през града до мястото на погребението, за да седи до своя стар приятел.
Али забелязал, че Цезар ще изскочи през вратата, когато тръгвал за работа, но едва когато решил да го последва един ден, разбрал какво се случва.
Хората, които работят на гробището, казват, че първото нещо, което прави сутрин, е да посети гроба на баща ми“, споделя Али.
Не е ясно колко дълго ще продължат ежедневните поклонения на Цезар или дали той някога ще се излекува напълно от загубата. Във всеки случай обаче Али обещава, че винаги ще се грижи за малкото кученце.
