На 4 декември православният свят почита Света великомъченица Варвара и великомъченица Юлиания. Света великомъченица Варвара живяла и пострадала при император Максимиан. Заради вярата си Към Бога тя била измъчвана и обезглавена по заповед на баща й.
В православието светицата се смята за покровител на починалите от внезапна смърт, които не са имали време да се покаят за греховете си и да се очистят, както и за застъпница на миньорите и военните. В нашите вярвания е прието светицата да се смята за покровителка на децата от болести.
Прието е да се счита за „универсална“ покровителка на опасните професии, тъй като Света Варвара е била почитана именно на професионална основа.
Именно към нея католиците и православните християни се обръщат с молитви за избавление от неочаквани неприятности и болести, от внезапна смърт.
Света Варвара се смята и за покровителка на болните деца.
Животът на Света Варвара
Света великомъченица Варвара е родена в град Илиопол в знатно езическо семейство. Тя била единствената дъщеря на знатен и богат човек – Диоскор. Той бил упорит езичник и внимателно защитавал дъщеря си от влиянието на християните. Но сърцето на Варвара търсело един-единствен непознат Бог. Нейният светъл ум не могъл да познае силата на езическите богове.
Според преданието, виждайки необикновената красота на Варвара, Диоскор решил да я образова, криейки я от любопитни очи. За целта той построил кула, в която освен Варвара останали само нейните езически учители. От кулата се откривала гледка към планинския и долинен Божи свят.
През деня човек можел да гледа към гористите планини, към бързотечащите реки, към равнините, покрити с пъстър килим от цветя. През нощта хармоничен и величествен хор от осветителни тела представял спектакъл с неизразима красота. Скоро момичето започнало да си задава въпроса за Причината и Създателя на такъв хармоничен и красив свят.
Постепенно в нея се затвърдила идеята, че бездушните идоли – творение на човешки ръце, пред които се прекланят нейният баща и учители, не могат да подредят света около нея толкова мъдро и великолепно. Желанието да познае истинския Бог завладял толкова много душата на Варвара, че тя решила да посвети живота си на това. А славата за красотата й се разнесла из града и мнозина потърсили ръката й, но тя, въпреки нежните увещания на баща си, тя отказвала брак.
Варвара предупредила баща си, че неговата упоритост може да завърши трагично и да ги раздели завинаги. Диоскор решил, че характерът на дъщеря му се е променил от затворения живот. Затова й позволил да напусне кулата и й дал пълна свобода при избора на приятели и познати. В града момичето се срещнало с млади изповедници на Христовата вяра и те й разкрили учението за Създателя на света, Троицата и Божествения Логос. Известно време по-късно, по Божието провидение, в Илиопол пристигнал свещеник от Александрия под прикритието на търговец. Той извършил тайнството на Кръщението над Варвара.
По това време в къщата на Диоскор се строила луксозна баня. По нареждане на собственика работниците се готвели да направят в нея два прозореца на юг. Но Варвара, използвайки отсъствието на баща си, ги помолила да направят трети прозорец, по образа на Троичната светлина.
Над входа на къпалнята Варвара начертала кръст, който се отпечатал здраво върху камъка. Върху каменните стъпала на банята имало отпечатък от крака й, от който бликнал извор, който впоследствие разкрил голяма целебна сила, която Симеон Метафраст, описвайки страданията на светата мъченица, сравнява с животворната сила на потоците на Йордан и извора на Силоам.
Когато Диоскор се върнал и изразил недоволство от нарушаването на строителния план, дъщеря му разказала за познатия от нея Триединен Бог, за спасителната сила на Божия Син и за безполезността на поклонението на идолите. Диоскор изпаднал в ярост, извадил меча си и поискал да я удари. Момичето избягало от баща си, а той се втурна след нея в преследване. Пътят им препречила планината, която се разделила и скрила светицата в една цепнатина. От другата страна на цепнатината имало изход нагоре. Света Варвара успяла да се скрие в пещерата от другата страна на планината.
След дълго и безуспешно търсене на дъщеря си Диоскор видял двама овчари в планината. Един от тях му показал пещерата, в която се криела светицата. Диоскор пребил жестоко дъщеря си, а след това я отвел в ареста и я оставил да гладува дълго време. Накрая той я предал на владетеля на града Мартиан. Света Варвара била жестоко изтезавана: била бичувана с волски жили, а раните й били търкани с вретище. През нощта в тъмницата светата дева се молела горещо на нейния Небесен Жених, и тогава се явил Самият Спасител, койтоизцерил раните й. Тогава света Варвара била подложена на нови, още по-жестоки мъчения.
Сред тълпата, която стоело близо до мястото на мъченията, имало и жителка на Илиопол, християнка Юлиана. Сърцето й било изпълнено със съчувствие към доброволната мъченическа смърт на една красива и благородна девойка. Юлияна също пожелала да пострада за Христос. Тя започнала шумно да обвинява мъчителите. Сграбчили я. Светите мъченици били измъчвани много дълго: телата им били разкъсвани с куки, отрязвали им зърната и ги развеждали голи из града.
По молитвите на Света Варвара Господ изпратил Ангел, който покрил със сияйна одежда голотата на светите мъченици. Твърдите изповедници на Христовата вяра, светите Варвара и Юлиания, били обезглавени. Света Варвара била екзекутирана от самия Диоскор. Божието възмездие не закъсняло да застигне и двамата мъчители, Мартиан и Диоскор: те били изгорени от мълния.
През 6 век мощите на светата великомъченица били пренесени в Константинопол. През 12 век дъщерята на византийския император Алексей Комнин, принцеса Варвара, влизайки в брак с руския княз Михаил Изяславич, ги пренася в Киев. И до днес те са във владимирската катедрала.
