Мразя хора, които се месят в живота на другите. Как е възможно? Роднините ми направиха сума ти неща, а после си измиха ръцете. Те разубеждаваха сестра ми да направи аборт и й обещаваха пълно съдействие, но накрая остана съвсем сама.
Яна сега е на 24 години. Има син на годинка. Момченцето няма баща, защото избяга веднага щом разбра за бременността. Яна по принцип също не беше готова да роди бебе на тази възраст. Тя трябваше тихомълком да уреди този въпрос, но разказа на семейството си всичко.
Те започнаха да я разубеждават и да й казват, че абортът е най-страшният грях на земята.
Първоначално Яна не се поддаде на убеждаване. Тя знаеше, че няма пари, няма апартамент, няма доходоносна работа, така че й е твърде рано да стане майка.
Нямаше смисъл да разчита на бащата на бебето. Бременността беше отскоро – тя можеше да се отърве от нежеланата бременност без последствия.
Когато майка ми разбра за всичко, тя започна да надава вой, а роднините нападнаха сестра ми от всички страни. Такива ужасни истории разказваха!
Общо взето, събрахме голям списък с аргументи и убедихме Яна да не прави аборт. Защо сестра ми се хвана? Защото й обещаха и финансова, и физическа помощ. Обещаха да осигурят детето чк докато влезе в университет.
Разбира се, сестра ми се върза.
Предупредих сестра ми да не вярва на думите на близките ни, но тя беше толкова вдъхновена от обещанията им, че реши да задържи детето. Роднините веднага започнаха да взимат зестра за бебето. Не нова, разбира се. Аз купих на племенника си креватче.
Първите месеци близките наистина помагаха на Яна, но след това ентусиазмът им стихна. И накрая Яна остана сама с детето.
Никой дори не иска да седне с бебето за няколко часа, да не говорим за финансова помощ. Ако сестра им напомня за обещанията, те се възмущават, че Яна е станала много нахална.
Все пак тя била родила бебето заради себе си, а не заради тях.
Лели, чичовци и други роднини промениха позицията си и започнаха да обвиняват Яна, че е лоша майка. Оказва се, че всички се отрекоха от нея. Опитвам се да облекча малко младата майка, но имам работа в офиса така че рядко съм вкъщи.
Честно казано, наистина съжалявам сестра си. Тя, разбира се, също има вина, но близките ни постъпиха много подло.
Вероятно тази ситуация ще се превърне в урок за Яна – тя винаги ще разчита само на собствените си сили. Какво прави нещастното ни семейство? Продължава да упреква и да нарежда гнила младата майка, която едва свързва двата края.
— Защо роди? Някой кара ли те? – чува по свой адрес Яна.
Аха, не стя е карали! Ако не бяха те, животът на сестра ми щеше да е много по-добър.
