Тази невероятна история се случила с един от горските пазачи в Аляска. Оглеждайки района в нормален делничен ден, мъжът чул странно съскане. Затова решил да се разходи още малко по протежението на реката. Отклонявайки се от маршрута си, пазачът чул по-характерно ръмжене и последвал въпросния звук.
Като се вгледал по-внимателно, човекът видял вълк. За няколко секунди пазачът бил изненадан, но не и уплашен. Той пристъпил по-близо, стъпка по стъпка.
Озовавайки се лице в лице с хищника, мъжът видял, че това е вълчица, кървяща. Тя погледнала заплашително мъжа и изръмжала, но не можела да помръдне. По непредпазливост вълчицата попаднала в ловен капан.
След като разгледал по-подробно хищника, мъжът разбрал, че вълчицата кърми, което означава, че нейното потомство било някъде наблизо. Колкото и да се опитвал пазачът да се приближи още повече, за да помогне на животното да се измъкне от капана, вълчицата го отдалечавала все повече и повече със своя гневен рев.
Тогава човекът променил тактиката и започнал да търси вълчетата. Откривайки следите на вълчицата и вървейки по тях, пазачът намерил леговището, в което се криели бебетата. Те били живи, но напълно отслабени без майчиното мляко. След като внимателно събрал малките вълчета, мъжът решил да ги заведе при майка им.
И така, благодарение на безстрашния пазач, семейството успяло да се събере отново. Но имало още един неразрешен проблем: лапата на вълка все още била в капана.
Хищникът, въпреки радостната среща с децата си, все още не се доверявал на мъжа и не го оставял да се приближи. Тогава гледачът си изградил колиба за пренощуване и останал до семейството на вълците в следващите няколко дни.
Той хранел вълчицата и разговарял с нея. Това внимание и грижа се отплатили. Мъжът най-накрая успял да се приближи и да отвори капана. Освободеният хищник, след като взел малките, веднага се втурнал дълбоко в гората.
Историята не свършила дотук. Четири години по-късно горският се озовал на същата пътека, където е намерена вълчицата. Леговището й си било на мястото.
Каква била изненадата на мъжа, когато величествената вълчица излязла от скривалището си и се приближила до него. Тя не забравила помощта на своя гледач. Вълчицата щастливо махала с опашка и не оставяла мъжа, сякаш му благодаряла за доброто дело.
