От ранна детска възраст Ели вярваше в невероятната любов между мъжа и
жената. Вярваше в това, въпреки факта, че майка й и баща й не можеха да спасят брака си и се разведоха, когато момичето беше само на четири години.
Ели се закле, че когато порасне, ще има най-добрия съпруг на света и две
деца.
Ели порасна, а когато беше на 20, срещна Гришо. Висок, красив, величествен и невероятно умен. Двамата започнаха да излизат. Шест месеца по-късно момичето разбра, че чака бебе. Тогава решиха да се оженят.
Бременността обаче протекла доста тежко. В крайна сметка Ели роди момче, наречено Богдан. Но Богдан бе роден с множество увреждания в развитието, както физически, така и умствени.
Тогава Гришо се усъмни, че детето е негово. Все пак той е здрав като бик, а и всички в неговото семейтво са здрави, защо тогава синът му е такъв.
– Знаеш ли какво мисля, Ели… Мисля, че детето ти е от друг. Той не е от моя род. Всички в нашето семейство са умни и красиви.
Ето Светла, сестра ми, има син – той е на три години, а вече рецитира големи стихове, говори три езика. А ти какво си ми родила? Това не е моето дете. Подавам молба за развод. – спокойно казал мъжът, събрал си нещата и си тръгнал.
Но каква е вината на Ели? Тя много обичаше Гришо, винаги му беше вярна. Но
не можете да вървите срещу природата – нещо се объркало в тялото, затова и Богданчо се родил специален.
Жалко само че бащата е толкова подъл, че не иска да признае собственото си творение.
