Пътуването с малко дете, повярвайте ми, е много трудна задача. Особено ако се наложи да използвате градския транспорт. След това трябва да контролирате поведението на бебето и да сте подготвени за факта, че то не винаги ще се държи така, както сте планирали.
Днес искам да споделя с вас историята на моето пътуване с моя тригодишен син. Никога няма да го забравя.
Казвам се Лилия и съм на 23 години. Отглеждам сама тригодишния си син Тома. И така се случи, че един ден трябваше да направя две пътувания с влак с бебето. А едно от тя продължи около шест часа. Тома беше много уморен и когато вече се прибирахме вкъщи, той започна да се гевези.
И за да не пречи на целия вагон, се опитах да го забавлявам по всякакъв начин – броихме овце, играехме игри и четохме книга. Храних го и с плодове и му дадох да слуша музика на плеъра. Хората около нас също говореха с Тома и се опитваха да го забавляват.
Просто ей така, след 4 часа разни занимания, които да му разсейват вниманието. Синът ми най-накрая се умори и заспа дълбоко.Той спа до края на пътуването ни, което ми позволи малко да си почина през това време.
Дори не можех да си помисля, че през цялото това време във влака един пътник наблюдава мен и сина ми. Човекът седеше срещу нас и в началото дори не го забелязах. Но после го видях и тогава се случи нещо неочаквано.
След като стигна до гарата си, този човек се приближи до мен и ме потупа по рамото. След което ми подаде сгънат лист хартия с думите:
– Ето, вземи го, ти го изпусна, твое е.
Разбира се, бях изненадана, защото виждах този лист за първи път и нямаше как да съм го изпусна;а. Човекът ми се стори странен и особено постъпката му. Разгънах това парче хартия и вътре видях 100 лева и писмо. А в писмото се казваше следното:
– Моля, почерпете се за мое здраве. Вие сте просто невероятна майка и имате прекрасно бебе. Мога само да ви завиждам на търпението. Имам дъщеря, която е на същата възраст като вас и се надявам, че когато има свои деца, ще бъде толкова невероятна майка, колкото сте вие.
Разбира се, бях много трогната от постъпката на мъжа и това мило послание. Рядко очаквате нещп добро от непознати, камо ли такъв жест. Реших, че трябва да намеря този човек.
След като се върнах у дома, публикувах тази история и снимка на бележката в социалните си мрежи. Свързах се и с местния вестник, за да ми помогнат. Търсенето беше голямо и успешно.
Така след няколко дни ми се обади мъж на име Евгени. Той беше пътникът с бележката. Уговорихме се да се срещнем и той ми каза, че обича да прави такива неочаквани неща и да наблюдава хората.
Разбира се, благодарих на Евгени за такава постъпка и за факта, че той оцени методите ми на родителство. Значи правя всичко както трябва.
А Евгений на свой ред отново повтори всичко, което пишеше в бележката, че съм наистина добра майка.
Но всъщност се смятам за обикновена майка. Не съм правила нищо необичайно – просто се грижех за детето си, както можах. Въпреки че, след като прочетох тази бележка, почувствах топлина в душата си и гордост.
И сега, когато имам затруднения или съмнения, винаги препрочитам тази бележка и всичко веднага става ясно и просто. За мен това е един вид талисман. Повярвайте ми, да си самотна майка не е никак лесно и има моменти на отчаяние, но сега имам бележка от човек, който видя в мен добра и грижовна майка и винаги трябва да бъда такава.
