Майка споделя сърцераздирателна история за това защо едно синьо петно върху килима е малко напомняне за това какво е наистина важно в живота.
Хедър Дъкуърт сподели емоционалното съобщение в блога си Love, Faith & Chaos и разплака хора от цял свят.
Ззнаете, че ежедневието като майка е едновременно прекрасно, изискващо, страшно и стресиращо – всичко едновременно.
Животът на майката е пълен с изпитания и често бъркотия под формата на лепкави ръце, разлято мляко, петна и много пране. И когато мислите, че най-накрая сте свършили всичко, винаги ви очаква нова купчина пране или ново петно.
Съвсем нормално е от време на време да чувстваме, че търпението ни се изчерпва.
Хедър Дъкуърт е майка, която знае всичко това толкова, колкото всяка друга – но тя иска да напомни нещо важно на всички майки по света.
За съжаление, до нейното прозрение се стигнало след огромна трагедия.
Тя е майка като всички други, но с една разлика. На 12 юни 2006 г. тя загубва малкия си син.
През 2019 г. тя написва публикация на име „Синьото петно“. Описвайки себе си онлайн като съпруга и майка на пет деца „четири на земята и едно на небето“, думите й отекват сред другите майки.
Всичко започнало, когато Хедър трябвало да почисти малко слуз от пода, оставена от дъщеря й. Дъщеря й била направила всичко възможно, за да почисти петното, но имала нужда и от помощта на майка си.
Като всеки родител Хедър била раздразнена от ситуацията. Но когато започнала да мърмори под носа си, изведнъж си спомнила друго петно…
Петно от преди 14 години. По това време Хедър има тризнаци на две години, както и малко момче на четири години. Дъщеря й още не е родена.
В онази вечер тя се борела да вкара своите 4 активни момчета в леглото. С четири малки деца в къщата животът не бил нищо друго освен торнадо от активност и неспирен хаос.
Тя прекарвала доста време в преследване на децата си – често с чувството, че е изправена пред потенциала на Трета световна война.
„Ръцете ми бяха пълни, но и сърцето ми също.“
С наближаването на нощта онази вечер преди 14 години тя си спомнила борбата с храненето и къпането на всичките четири момчета, като през цялото време чистела след обичайната бъркотия.
Децата слушали силно музика, тичали, пеели, танцували, изпълнени с енергия както обикновено. Това ще е последният път, в който подобна атмосфера ще преобладава в къщата… поради няколко причини.
Сред хаоса и усилията й да вкара момчетата в леглото, тя погледнала надолу към килима и видяла голямо мастиленосиньо петно.
Едно от тризнаците, Джейкъб, стоял наблизо със счупена писалка в ръка — мастилото се било разляло по целия килим. Също така било по цялата му пижама и тялото му.
„Моментално се почувствах толкова разстроена, когато грабнах сина си и го заведох в банята, за да го изчистя, а съпругът ми започна да търка яркосините петна по килима ни. Сълзи на разочарование пареха очите ми. Просто бях толкова уморена. И ядосана. Ама наистина, наистина ядосана. Не бях ядосана на сина си – който беше посинял като смърф – а се разстроих от себе си, че оставих тази химикалка там, където малкото ми дете можеше да я достигне“, казва майката и добавя:
„Бяхме живели в тази къща само шест месеца и сега килимът беше напълно съсипан. Търкахме това петно в продължение на един час тази нощ, но все пак то остана.“
Хедър и съпругът й дори наели професионални чистачи, но без резултат.
Петното не изчезва
Петното продължавало да й лази по нервите и тя се дразнела всеки път, когато го виждала.
„Това ме накара да се почувствам ядосана и ме накара да се почувствам като пълен провал, че оставих писалката там, където малкият ми син можеше да я достигне. Това синьо петно беше просто голям провал в живота ми. Мразех го“, казва Хедър.
Внезапно всичко изчезнало в един единствен момент, който променил живота им.
Малкото момче, което било счупило писалката онзи ден, скоро било диагностицирано с рак. И две години след сърцераздирателната новина Джейкъб починал.
Когато Джейкъб отива на небето, синьото петно остана.
Сега Хедър иска всички майки да разберат, че всички деца правят бъркотии.
За Хедър синьото петно сега е постоянно напомняне, че животът с деца може да бъде разхвърлян, но е много ценен.
Това е постоянно напомняне да не се притеснявате за малките неща. Постоянно напомняне, че „нещата“ не са важни, а хората.
Напомняне да изоставите малките неща и да се фокусирате върху това, което наистина има значение.
Хедър нарича бъркотията „прикрита благословия“ и признава, че би живяла с милион петна от синьо мастило, стига да може да има още един ден със сина си.
Хедър продължава да чисти, мие и търка след децата си – но сега, докато го прави, постоянно й се напомня за времето, което е прекарала в болница с малкото си момче.
Важно е да се съсредоточавате върху важните неща в живота и да не се разочаровате твърде много, когато децата ви правят бели, дори оставяйки трайни „сини петна“ след себе си.
