В повечето случаи покупката на втори апартамент е не само отговорно решение за цялото семейство, но и важно събитие, което носи добри новини и положителни промени. Новите имоти разкриват редица нови възможности и удобства за своите собственици. Подобряват качеството на живот и като цяло работят за бъдещето.
За съжаление има и негативни фактори. Например данъци, цена, шумни съседи. Но най-вече разочароващи могат да бъдат вашите собствени роднини, които обичат да се месят в собствените ви дела или още по-лошо, да претендират за свой дял в новия ви имот. Да, това се случва и в реалния живот. Читателка споделя своята история.
Покупката на второ жилище
Съпругът ми, който наскоро ни напусна за един по-добър свят, беше разбран човек. Пазеше ме като зеницата на окото си. Казваше, че има с какво да ме сравнява, защото първата му жена изсмука всички жизнени сокове от него. Така нашата среща беше за него началото на нов, по-добър живот. И го разбирам прекрасно.
Но ето, че си отиде. Нямахме собствени деца, а от първия брак остана само синът ни, моят доведен син. Момчето също е доста разбрано. Тих, спокоен, с очите на баща си и уверен глас. Никога не сме имали проблеми с него, винаги се е отнасял с уважение към мен. Ясно беше, че тогава баща му навременно му е обяснил всичко.
Но пък жена му, моята снаха, е друго нещо. Не съм виждала по-разяждащо и педантично момиче. Сива мишка с огромни очила и кичур коса на главата. Нахална, натрапчива, просто нямаш измъкване. Докато аз съм свикнала да бъда учтив, с нужното уважение и добри обноски, тя се държи като дворен мелез, извъртайки думите си и чоплейки зъбите си, докато яде.
След като съпругът ми си отиде, разбрах, че не мога да живея в нашия апартамент повече. Всички мебели, стени, прозорци – всичко ми напомняше за него.
Не трябваше да допускам още повече страдание, знам това със сигурност, така че трябваше спешно нещо да променя. Добре, че имам много умни хора, които познавам, които са готови да помогнат на нещастната вдовица при първа молба.
Реших да продам апартамента ни и вместо него да купя нещо по-малко. Три големи стаи само за мен са много, а животът в друг район трябваше да ми върне силите и настроението.
С помощта на правилни съвети успях да направя добра сделка. Получих нов апартамент след ремонт, който на практика не отстъпваше на стария по отношение на квадратура. А гледката пред прозореца радваше със своята зеленина и чуруликане на птици.
Но няма да повярвате кой пак започна да си отваря устата. Снахата!
Тя се надяваше, че апартаментът ще отиде при нея покрай доведения ми син. Съпругът ми беше дал някакви спестени пари на бившата му жена и сина му , но аз не си ровех носа в техните дела. Не съм се интересувала колко пари им е оставил съпругът ми, защо ми искат имотите?!
И най-важното… Доведеният ми син изобщо не реагира на решението мими. Не чух нито дума от него. Но снахата вече се обади няколко пъти и постоянно с претенции. Не мога да понасям дрезгавия й глас и речта й.
Имам чувството, че скоро ще започне да ме псува. И то защо: как съм могла да продам бившия апартамент на съпруга си, защо не съм се консултирала с роднините му. Тя, разбирате ли, имала нужда от повече от всеки друг.
Как съм могла изцяло да се отделя от тях завинаги? Нима имат право да ми звънят и да ми задават тъпите си въпроси?
Сега съм свободна жена, която все още не може да забрави единствената си любов. Какво трябваше да направя? Да продам всичко и да го дам на тази простакеса? Ще има да чака.
