Още напират сълзи в очите ми, когато си спомня какво направи дъщеря ми…
Наскоро дъщеря ми ми каза, че имат в детската им градина се е появило ново момче и никой не иска да бъде приятел с него. На въпроса „Защо?“, дъщеря ми отговори: „Защото той е сляп.“
Честно казано, не знам как щях да се държа на мястото на тези деца, но всичко, което в този момент успях да кажа на дъщеря ми, беше, че всички деца са равни и такова нещастие може да се случи на всеки.
Тя ме изслуша мълчаливо и си тръгна.
На следващия ден закъснях малко на работа и когато отидох да я взема в детската градина, децата от групата ги нямаше.
Влязох в групата и чух гласа на дъщеря ми, идващ отдалеч. Не й се обадих и просто влязох вътре.
Дъщеря ми стоеше на прозореца. Сляпото момче стоеше до нея. Дъщеря ми му разказваше какво вижда през прозореца и описаваше подробно как изглежда дървото, звездите и други предмети.
Слушайки тези истории, момчето се усмихваше, изпитвайки абсолютно щастие от думите на дъщеря ми. А аз просто не можах да сдържа сълзите си.
Тази благородна постъпка ще остане завинаги в паметта ми. Въпреки младата си възраст, за мен тя е човек с главно Ч.
Днес тя и това момче са най-добри приятели и дори понякога той ни идва на гости.
След такива истории разбираш, че хората не са безнадеждни…
