Валя и Зоя бяха добри приятелки, които често се срещаха, за да поговорят за живота. Валя често посещаваше старата си приятелка, искаше поне малко да я разсее от тъгата.
– Вече изобщо не идват при мен. Как е възможно? Когато бях млада, винаги помагах на майка ми, бях готова света да обърна. А те… – въздъхва Зоя.
– Е, не говори така за децата си. И на тях им е трудно. Друго време е днес. Освен това те имат свои деца и свои грижи.
– Младите хора имат други приоритети. Не искат да се занимават със старци.
След този разговор Зоя отиде да работи в градината и си сецна кръста там. Обади се на сина си да дойде и да й помогне. Той й предложи да си извика такси и да стигне сама до болницата. Дъщеря й повтори същото. Ако не беше приятелката й Валя, не се знае как Зоя щеше да стигне до рецепцията.
Валя винаги подкрепяше приятелката си. Нейните деца и внуци я посещаваха, дори й помагаха финансово. Не като дъщерята и сина на Зоя.
Валя загуби мъжа си преди няколко години. Беше й трудно, защото цял живот вървяха ръка за ръка. След тази трагедия обаче децата и внуците направиха всичко възможно тя да не потъне в меланхолия. Цялото голямо семейство отначало практически живееше с Валя. След това роднините започнаха да идват само на гости, защото майка им започна да се справя с болката.
Валя живееше сама в просторния си тристаен апартамент и скучаеше. Искаше й се да го продаде и да се премести при децата си, но я беше страх. В крайна сметка нейният дом си е неин.
Веднъж Валя била на пазар, когато се обадила голямата й дъщеря и казала, че ще дойде на гости. Жената зарязала всички неща и започнала да се подготвя за гостуването им. Веднага се заела с приготвянето на кексове – все пак не всеки ден идват децата.
На вечеря най-голямата дъщеря казала:
„Мамо, може би все пак можем да продадем апартамента ти и да купим къща извън града?“ Всички заедно ще живеем там. И няма да скучаеш, и ще ти е удобно, защото можеш да си гледаш внуците.“
– Добра идея, дъще. Съгласна съм! – казала Валя без нотка на съмнение.
– Ако продадем два апартамента, ще има достатъчно пари.
Валя не можела да се нарадва, че децата толкова са се загрижили за нея. Тя се страхувала да сподели радостта си с приятелката си Зоя, нейните дъщеря и син не се и сещат за майка си. Тя започнала бавно да опакова нещата си, но не казала нищо на Зоя.
Децата бързо продали апартамента на Валя и я преместили временно в квартира под наем. Тя била малка и неудобна, но това не разстроило Валя – тя знаела, че това е временна мярка.
Освен това тя подписала и всички документи на дъщеря си, за да се занимава с имотите. Тя дори не си помисляла, че дъщеря й може да я измами. Всъщност никой нямало да купува къща – децата просто разделили парите помежду си, оставяйки майка си без нищо и без покрив над главата си.
„На твоята възраст е време да свикнеш със земята! Защо ти е апартамент?“ – й казала голямата дъщеря.
Валя до последно не вярвала, че дъщерите й могат да я излъжат. Но всичко сочело към това. Платили й наема за два месеца и след това започнали да я залъгват. Нагрубявали я и си търсели глупави оправдания.
Валя не знаела какво да прави – пенсията й не стигала да плати наема. Първоначално спестяванията помогнали, но скоро свършили. Жената решила да отиде в старчески дом, защото просто не виждала други възможности.
Когато Зоя разбрала за това, тя взе приятелката си при себе си. И сега Валя гледа светлината в прозореца на апартамента си отстрани, само че там вече живеят само непознати …
