– Дадохме над 100 хиляди. Толкова години спестявахме за Надето – говореше майката с другата си дъщеря с Кристина по телефона.
Кристина не отговори. За първи път в живота си тя просто прекъсна разговора с майка си и хвърли телефона си в каната с вода. Това не улесни никого, разбира се. Само влоши положението си, сега трябваще да си купува нов мобилен телефон. Но в този момент на Кристина не й пукаше.
Тя просто избухна в сълзи, което не й се беше случвало от три години. Разрида се. От безсилие. От негодувание. От гняв.
Естествено, момичето знаеше, че така не бива. Това са нейните най-близки хора и се оказва, че тя мисли само за пари. Но когато постигаш сама всичко през целия си живо, родителите ти не ти предлагат помощ, а след това купуват апартамент за сестра ти, много е трудно да не мислиш за пари.
Защо тя, а не аз?
Сложен въпрос. Родителите не можеха да си позволят да купят два апартамента, всички спестявания отидоха в този, но в такъв случай можеха да разделят парите. Да, по-добре изобщо да не бяха купували нищо. Нямаше да е срамно.
Два дни момичето не излиза никъде. И не си купи нов телефон. Нека си звънят, ако искат. Тя трябва някак да свикне с идеята.
Накрая Кристина отиде да си вземе нов телефон.
Първо обаждане. Майка й.
– Да, имало проблеми с връзката, всичко е наред.
Преди два дни момичето беше сигурно, че ще каже всичко на майка си. Всичко, което мисли. Н пак замълча, намирайки оправдание.
– Защо изобщо се обадих … – каза майка – На мен и баща ти сега не ни стигат малко преди заплатата. Исках да те попитам дали ще ни дадеш някой лев до края на месеца…
Край. Кристина искаше да изкрещи – ти купи апартамент на Надя, знаейки колко е обидно за мен, а сега искаш пари?
– Не, съжалявам, мамо, аз самата сега не съм много добре с финансите.
– Ясно, и тази интонация… – Мама беше обидена. Ми добре. Кристина нямаше намерение да се извинява или да търси повече извинения. Ако нещо не ви харесва, довиждане.
– Ъъъ – каза Кристина – Съжалявам, трябва да тръгвам.
След това тя беше поканена да отпразнува нвото жилище, на което Кристина отказа. Извини се, че има твърде много неща на работа и няма време за нищо. Въпреки че от седмица бееше в отпуска. Но да отиде там, да поздрави Надя и да се преструва, че всичко е наред, за нея би било непоносимо.
Като цяло Кристина се чувстваше странно. Tя се почувства виновна, че не мисли за щастието на сестра си, а за парите.
A майка й дойде лично да я види.
– Здравей.
– Здравей. Влизай, ако искаш.
– Трябва да поговорим.
Майка й носеше торта.
– Обидена си, нали? – попита мама.
– Това пък откъде?
– Усети се дори по телефона – Майка й, разбира се, беше разбрала всичко. Имаше малка надежда, че майка й е дошла да се извини. Да, те не са длъжни да й купуват нещо. Просто е жалко, че децата се третират толкова различно.
– Всичко е наред.
– Винаги го казваш, когато си обидена. Знаеш ли, все си мислех… Къде сбъркахме в твоето възпитание? Нямам представа защо си пораснала такава. Наистина ли, Кристина, мислиш ли сериозно само за пари? Направихме много голям подарък за най-близкия човек, за сестра ти. Всеки би се зарадвал.
Нямах думи.
– Ами аз?
– Ти имаш апартамент.
– С ипотека. Имам още 20 години да плащам, – отговори Кристина, – И вие с татко го знаехте много добре. С какво аз съм по-лоша, мамо?
– Така си и мислех, че няма да разбереш. Вместо да се радваш за сестра си, мислиш само за пари.
Сигурно има само един отговор – Надя е обичана повече от мен. Затова майка ми се опитва да отдаде всичко на моята завист.
