Просто трябва да сме много внимателни към здравето и благосъстоянието на нашите близки.
Когато изцяло и напълно се доверяваме на лекарите, си струва да запомните, че те също са хора. И въпреки че не бива да ссмятаме, че сме по-умни от тези, които са дали Хипократовата клетва, здравият скептицизъм все пак никога не вреди. В тази история той спасил живота на малко момиченце.
Аманда Дейвис има две деца. Тя като всяка любяща майка, винаги се тревожи за тях, тяхното щастие и здраве. Но един ден започнала да забелязва, че нейната обикновено много подвижна и весела дъщеря станала някак летаргична и бавна.
Освен това момичето получавало често главоболие и затова Аманда решила да я заведе на лекар.
В клиниката педиатърът я прегледал и казал, че мама няма от какво да се притеснява. Най-вероятно момичето има дисплазия на съединителната тъкан или, с други думи, синдром на хипермобилност на ставите. Това е вродено заболяване, но не представлява никаква опасност.
Тази диагноза никак не удвлетворила грижовната майка. Да, тя обяснявала малката подвижност на детето, но не казвала нищо за главоболието. Причината за появата му оставала неизвестна.
Но педиатърът настоял на заключението си и не назначил никакви изследвания. Тогава, за да може дъщеря й да бъде прегледана нормално, Аманда решила да спретне един номер.
Когато се прибрала вкъщи, тя извикала линейка и казала, че момичето й е паднало и си е ударило силно главата, след което й е прилошало.
Детето бързо било откарано в болницата. Там й е направена томография, но наранявания не са открити. Лекарите обаче видели нещо друго…
Анализът разкрил мозъчен тумор. Не било фатално, но вече било доста опасно. Ако било открито малко по-късно, момичето едва ли щяло да бъде спасено. Само благодарение на бдителността на Аманда дъщеря й имала шансове за възстановяване и да живее…
Няколко дни по-късно туморът бил отстранен. Операцията минала добре и започнало възстановяването.
След операцията момичето трябвало да се учи да ходи наново, както и да отлети до Флорида за терапия с протонни лъчи. Но всичко вече е зад гърба й.
Ами ако майка й се беше доверила на педиатъра? Тогава със сигурност щеше да загуби детето си…
