Има жени, които изобщо нямат майчинско чувство. И няма значение какви семейства имат и колко деца са им се родили. Подобно на кукувиците, те могат да оставят детето си на когото и да било, само за да отлетят към по-топъл и удобен климат. Инстинктите на такива „майки“ изобщо не работят.
Тъжно, защото детето не е виновно, че е било родено от грешната жена. И сега то трябва по някакъв начин да живее без майчина топлина и обич.
Майчинското чувство
Родителите ми се разведоха, когато завърших гимназия. Все още не бях възрастна, но не бях и дете. Такава странна възраст, когато вече не можеш да се самосъжаляваш, от една страна, но сълзите текат като вода само при мисълта, че мама и татко се разделят.
Но дълбоко в сърцето си винаги съм знаела, че този ден ще дойде. Майка ми не харесваше татко. Тя обичаше само себе си.
Веднага след развода се оказа, че майка ми вече е имала друг мъж от дълго време. испанец. Вярно, той беше по-възрастен от нея на възраст, но финансовата му беше повече от красива. Поне в очите на майка ми.
Тя бързо събра нещата си и потегли към залеза. Разделянето на имуществото и скъперническите сълзи за сбогуване с мен се случиха по-късно. Мама предпочете да разреши и двата случая от разстояние, използвайки видео връзка.
За баща ми беше много трудно. И той като мен беше шокиран. Но нямаше какво да се прави, трябваше да продължим да ходим на работа, да печелим пари. Между другото, те значително намаляха, като се има предвид колко бяха похарчени за съдебни разноски и наемане на нов апартамент за нас.
Тогава баба ми от страна на майка ми говори с баща ми и заедно решиха, че трябва да се преместя при нея. Тя е много добър човек и баба ми никога не би могла да си позволи това, което собствената ми майка направи. Баба ми имаше хубав тристаен апартамент близо до центъра, така че нямах против. А татко междувременно решаваше нови и нови проблеми, които се появяваха като гъби след дъжд.
След 4 години се омъжих. И днес живея с любимия мъж, с когото все още сме заедно. Баща ми купи едностаен апартамент, който посетих само няколко пъти. За съжаление не успя да намери нова любов. Освен него на тържеството по случай покупката бяха поканени баба и други гости. Единствената, която дойде без покана, беше майка ми. Но не вдигнах ръка да я изгоня.
Мама пристигна за много малко. Вероятно за час. През това време успя да ми подари някакъв странен телевизор, който не поддържа нашите честоти. Поговори с баба и се скара малко с баща ми. След това, като критикува целия празник като цяло и почти всички гости поотделно, тя си тръгна. Не забрави да подсмръчне накрая.
В този ден разбрах, че съм станала по-зряла от собствената си майка.
Сега съм майка на две прекрасни деца. Съпругът ми си намери добра работа, за да мога да посветя цялата си енергия на отглеждането на децата ни. Както можете да си представите, това е много важен момент за мен. Живеем добре, грехота е да се оплакваме. Татко вече се е възстановил и е свикнал да живее сам в едностайния си апартамент.
Но здравето на баба се влоши.
Наскоро тя се разболя толкова много, че легна прикована на легло. Лекарите казват, че има всички предпоставки да оздравее. Но за известно време тя се нуждае от спокойствие и грижа. С дете на ръце, не мога да помогна. Поне баща ми може да идва и да й помага от време на време. Със съпруга ми плащаме всички лекарства, храна и т.н. Но засега това е всичко, което можем да направим, за да помогнем.
И, тогава, сякаш по заповед на щуката се появи майка ми. При нея всичко било наред. Испанецът обаче загубил доста пари на залози. Така били испанците, темпераментни. Въпреки това майка ми някак си не намери желание да помогне на баба ми, тоест на собствената си майка.
Вместо това тя започна да проучва колко бързо може да продаде апартамента си, ако се наложи. Все пак майка й е на възраст вече.
Но този път я чакаше голямо разочарование. Оказа се, че баба ми е приписала апартамента и то не на мен. А на баща ми.
Все пак реално той се сега се грижи за нея. И именно той беше принуден да живее не в апартамент, а в някакъв развъдник с дървеници и хлебарки. Не се премести с мен в апартамента на тъщата. Така че да, сега той беше законният наследник на това, което майка ми толкова се надяваше да продаде в мечтите си.
Съдбата я изненада.
Простих на майка ми отдавна. Тя е такъв човек, че не би могла да постъпи иначе. Не се карах с нея, нито я избягвах. Просто сега имам свой собствен, възрастен живот и вече не дължа нищо на майка си. Баща ми и баба ми са ми скъпите на сърцето ми хора.
Винаги ще се опитвам да им помагам. Мисля ли, че нашето семейство е нормално? Не. Но нямам друго, така че ще живея, както живях досега.
Що се отнася до майка ми … Е, нека и тя да е добре. Сигурно не й е леко и на нея. Да живееш със съсипан дядо на другия край на света. Но нищо. Предполагам, че ще се измъкне някак от тази ситуация. По някаква причина съм сигурна в това. Поне преди винаги се измъкваше. Вероятно и този път ще е така.
