Днес Брус Уилис навършва 68 години.
През март 2022 г. роднините на звездата на „Умирай трудно“ съобщиха, че приключва актьорската си кариера поради афазия (нарушения на речта).
Както впоследствие обясниха от семейството на актьора, от тогава заболяването напредва и сега лекарите са поставили нова и точна диагноза: фронтотемпорална деменция . За съжаление тази болест е нелечима…
Специално по случай рождения ден на кино звездата ви показваме фрагмент от едно старо интервю на Брус Уилис. От него става ясно през какъв труден път е преминал актьорът. И че животът и преди му е изпращал тежки препятствия, с които да се пребори.
Кураж, Брус!
„Като дете заеквах. При това силно – едва успявах да кажа цяла фраза. А ако си заекващ, винаги ти е неудобно, винаги нещо подсъзнателно пречи. Хората се чувстват неудобно, защото искат да ви помогнат да се справите с предложението, а от това се запъвате още повече – с една дума, омагьосан кръг.
Родителите ми ми помогнаха с това, просто не забелязваха недостатъците ми. В такива случаи състраданието и любовта са най-добрите лекарства.
Когато нещата станат трудни, има две възможности: да се подчините или да преминете през огъня. Помислих си, добре, аз съм заекващ. Но мога така да ви разсмея, че да забравите за това. Нещо като фокус. И винаги се опитвах да забавлявам приятелите си, правех номера, за да разсмея връстниците си, въпреки че това едва ли изглеждаше толкова смешно на нашите учители.
Не исках да се смятам за по-непълноценен и поисках роля в училищната пиеса. В осми клас. Излязох на сцената – и се случи чудо: спрях да заеквам!
А след края на представлението започна отново. Веднага щом се престорих на някой друг, а не на себе си, дефектът ми изчезна. Заради това все повече ми харесваше да играя на сцена. Години наред се борих със заекването и накрая победих. Когато отидох в колеж, вече знаех, че искам да бъда актьор.
После станах телевизионна звезда, след това кино звезда. Издигнах се на върха на вълната на славата и тогава разбрах какъв е минусът от такъв късмет. Това е загубата на анонимност. Телевизионни предавания, филми, списания и телевизионни интервюта, клюки – всички те се комбинират, за да създадат холограма, която хората приемат за вас. Но това е илюзия.
Също като илюзиите на религията и властта. Имаше момент, в който бях страшно ядосан и протестирах. Сега ми е много по-спокойно. И все пак – ще ме извините – няма да кажа нищо за личния си живот. Остана ми толкова малко лично, че не бих искал да го споделя…“
