Току що бях родила второто си дете. В детския отдел забелязах едно дете, от което се бяха отказали. Но не новородено, момченцето беше на около половин година.
Седеше и си играеше с дрънкалка. Естествено, стана ми интересно кое е това момченце. Една стара медицинска сестра ми разказа следната история.
Оказало се, че майката на момчето е починала при раждане. Започнали да търсят бащата на детето. Законният съпруг казал, че майката на детето му е изневррила. Не иска да го вземе, за да не му напомня за измяната.
Тогава се появил предполагаемия любовник, който се съгласил да вземе момчето.
По документи обаче той не е никакъв на детето. Законният мъж се намесил и казал, че няма да се откаже от детето. От злоба! За да не въртял повече афери с омъжени.
Тоест детето има двама бащи, но никой не го взима. Това си е направо сериал! Но най-интересното предстои! След ДНК експертиза се оказало, че никой от двамата не е баща на момчето.
Любовникът все пак претендирал за бащинство, а съпругът написал отказ. Детето обаче не е дадено на никого. Все пак никой не знае що за човек е любовникът. Трябва да се нареди на опашката за осиновяване, така стоят нещата.
А главният лекар наистина много харесал бебето, затова го оставил в родилното Той няма собствени деца, затова сега подготвя документи за осиновяване.
Докато все още разглежда цялата тази документация, той не допуска никого до детето. Дори полицията вече е пристигнала. Изработили и фиктивни документи: уж бебето вече постъпило в дом за малолетни, а всъщност живее в детското отделение на родилния дом.
