Мнозина все още се чудят дали тази история наистина се е случила или е измислица, предавана от поколение на поколение от жителите на испанската провинция Уеска.
Но истината е, че тя се споменава в поне един официален полицейски доклад. И това означава, че може да се е случила в действителност.
Мястото
Това се случва през 1904 г. в малкото градче Салент де Галего, разположено в подножието на Арагонските Пиренеи. Днес се смята за туристически град, тъй като популярният ски курорт Формигал се намира съвсем близо.
Но преди век там не е имало туристи, Салент де Галего било обикновено провинциално селище, каквито има стотици в Испания. Там живеели около 300 жители.
Част от жителите на града били членовете на семейство Хименес: съпрузите Винсент и Марта, както и 5-годишната им дъщеря София. Те живеели в покрайнините, където имали малко лозе.
Изчезването
Въпреки че София била само на 5 години, тя вече помагала на родителите си. В онази съботна августовска сутрин родителите й дали задача да плеви лехите, а самите те отишли да свършат други неща.
Изминали няколко часа и Марта отишла да приготви вечеря. Но когато свършила и повикала София на масата, момичето не отговорило. Майката огледала цялото лозе, но нямало и след от дъщеря й.
Притеснените родители започнали да издирват дъщеря си. Те тичали отчаяно из района, викайки името й, а след това обиколили всички къщи, разпитвайки жителите. София сякаш се изпарила във въздуха…
Търсенето
Жителите наСалент де Галего не останали безразлични към нещастието на Хименес и също започнали да търсят момичето. Издирването продължило около седмица, през която претърсили всичко: от съседните планини до дъното на река Галего.
Не можаха да намерят никаква следа от момичето: нито дрехи, нито кошницата, която взела със себе си. Последната подробност изглеждало най-странно, защото София имала доста голяма плетена кошница със себе си, в която трябвало да събира плевели за храна на домашните прасета.
С тази кошница тя просто не можела да стигне далеч.Едва ли са я и откраднали – малко вероятно е крадците да се интересуват от стара и протекла кошница. Що се отнася до външни лица, които може да са били замесени в изчезването на София, през този ден не били забелязани никакви непознати.
Винсент и Марта скърбяли за загубата на дъщеря си. Въпреки че били млада двойка, те не искали да имат други деца. Вместо това всяка вечер те се молели за упокой на душата на малкото си момиченце, защото въпреки че тялото й така и не било намерено, били почти сигурни, че София не е жива.
Завръщането
Оттогава били изминали почти 50 години. Един прекрасен летен ден на 1951 г. Марта, която по това време вече била над 70-годишна, седяла на прага на къщата си и почиствала рибата, уловена от Винсент.
Изведнъж жената забелязала, че малко момиченце се спуска по склона на близкия хълм. И тя отивала право при нея. Най-интересното е, че в ръцете й се виждала голяма кошница.
Колкото повече се приближавала, толкова повече ръцете на Марта треперели. Гърлото й било пресъхнало и тя дори не можела да извика Винсънт, който седял вкъщи и слушал радио.
Очите на Марта не можели да повярват на това, което виждала пред себе си. Това била дъщеря й София. Същото 5-годишно момиче, изчезнало преди 47 години.
Носела същите дрехи, а в ръцете си държала кошница, пълна със зряло грозде. Марта най-накрая намерила сили да повика съпруга си, който също не можел да повярва, че това е София. След секунда те вече прегръщали и целували дъщеря си.
Първоначално момичето било малко уплашено от факта, че непознати я прегръщат, защото косите на Марта и Винсънт били посивели, а лицата им били покрити с бръчки. Но топлината, с която притиснали София към себе си и очите им, пълни със сълзи, убедели момичето, че пред нея са родителите й.
Момичето се извинило на родителите си, че не ги е послушало и вместо да плеви, отишло да бере грозде. Заради това тя се върнала малко по-късно. Тя дори не подозирала, че я нямало почти 50 години…
Теориите
Разбирам, че историята изглежда напълно нереалистична. Обаче има не едно „НО“. В архивите на полицията на град Салент де Галего наистина се споменава, че на 25 юли 1951 г. в града се появило малко момиченце, което по-късно било осиновено от Винсент и Марта Хименес. Тя се казвала София.
Уви, те не били за дълго родители. Марта починала 8 години по-късно, а Винсент починала 2 години по-късно. От този момент нататък следите на 15-годишната София Хименес се губят. Въпреки че някои местни жители твърдят, че по-късно се е преместила в Сарагоса, други казват, че е напуснала родината си.
Разбира се, повечето вярват, че момичето просто не може да бъде истинската София, а е самозванка, която се е преструвала на детето, чието завръщане Винсент и Марта са чакали цял живот. Но в допълнение към външната прилика с изчезналото момиче, тя била облечена в старомодни дрехи от началото на 20-ти век и знаела много моменти от живота на Хименес. Без да броим кошницата…
На кого и с каква цел му било нужно да инсценира връщането на момичето? Хименес не са имали богатство и не са имали роднини, които да им „подхвърлят“ дете.
Разбира се, има и такива, които твърдят, че това не е нищо повече от легенда, измислена от местни фолклористи. Това се подкрепя от факта, че никой от жителите не може да назове адреса на къщата, в която са живели Хименес. Въпреки че оттогава са изминали 60 години, а хората имат къса памет.
Има и хипотеза, че това момиче е било призрак. Според тази версия София починала преди много години, но родителите й я обичали толкова много, че душата на бебето се върнала при тях и живяла наблизо няколко години.
Уфолозите имат своя собствена версия за това: София може да е била отвлечена от извънземни. Колкото и банално да звучи, такава версия не може да бъде изключена. Тя поне обяснява защо момичето изглеждало точно както в момента на изчезването си.
