В 5-ти клас бях първият в класа, който чрез някакви страхотни връзки се сдоби не с айфон, а с… калкулатор. Не обикновен училищен или счетоводен, а истински инженерен, с много функции и дори програмни елементи.
Естествено, още на първия час по математика гордо го сложих на бюрото пред всички.
Почти целият клас се събра за „дай да погледна.“ Решавахме задачи, логаритми, изчислявахме косинуси, синуси, тангенси и други неща, които сега възрастните дори не помнят. Точно това ни хвана учителката по математика.
Тя погледна новата ми придобивка, завъртя го в ръката си, одобри го и каза:
– Скрий го в чантата си. Не можеш да го използваш.
– Защо не?
– Защото те уча на математика, а не на калкулатор.
Беше жалко да седиш и да смяташ наум, когато прогресът „постига безпрецедентни чудеса“, защото скоро всички щяхме да имаме лични роботи, машините сами щяха да пресмятат всичко.
И така и се случи…
Но не ние първи отпихме от чашата на прогреса, а японците. Именно там се случи това, от което толкова се страхуваше учителката по математика.
Оказа се, че електронните устройства, смартфоните, игровите конзоли и другите продукти на прогреса не развиват умствените способности на децата, а точно обратното, причиняват деградация на когнитивните способности на детето.
Децата спрели да полагат усилия да търсят информация. Защо да се притеснявате, когато просто трябва да въведете заявка за търсене и цялата необходима информация е пред вас на една ръка разстояние?
Умственият мързел породил още нещо: мързел в самоорганизацията, грозно писане, забравяне и куп други последствия. И като черешка на тортата японците спрели да печелят международни олимпиади по математика, физика, химия и други точни науки.
Коефициентът на интелигентност спаднал с 4 пункта за 20 години.
Японските майки и бащи силно се загрижили за този проблем. Националният институт за детско здраве и развитие (Токио) взел участие в неговото решение. Пробвали да въведат тестове вместо изпити… това напомня ли ви на нещо?
Опитали да добавят нови предмети и да премахнат стари. Имало предложения да се изоставят напълно книгите и хартията и да се прехвърли цялото обучение в онлайн формат.
Какво било решението
Но каква била изненадата, когато изследване показало: за да могат децата да се развиват по-добре умствено и физически, да могат да мислят творчески, да създават нещо ново, а не просто да „консумират съдържание“, е достатъчно да се въведе само един предмет: калиграфия.
Предмет по краснопис е имало и през социализма, но днес отсъства в училищата. Оттогава учителите са принудени да „разшифроват“ драсканиците на децата.
Няма да показвам драсканиците на сина ми, защото имам чувството, че е учил в японско училище от 1-ви клас. От миналата година е в нашето семейно възпитание и не учителката трябва да оправя драсканиците, а аз самият.
И така се ядосах на писането му, че реших да стимулирам сина си: взех му всички джаджи, телефон, компютър, таблет и му купих за утеха… стари тетрадки в нова версия. Разбира се, надигна се вой до тавана, че баща му е тиранин и не уважава личността и правата на детето.
На което отговорих честно:
– Не те уважавам. Когато докажеш, че си станал човек, ще те уважавам.
Детето неволно (и какво да прави, когато татко е наблизо) реши да започне да се занимава с калиграфия.
Какво мога да кажа въз основа на резултатите от една година класове? Детето започна да пише по-добре, това е факт.
Но това, което ме порази най-вече, беше, че той придоби умение за самоконтрол и самоорганизация и жаждата за чистота се появи не само върху хартията, но и в живота: за първи път синът ми започна да почиства стаята си.
