Ако се вгледате внимателно, ще видите, че навсякъде има знаци от Бог, където са нашите постъпки и действия. Но някои хора ги пренебрегват. Други ги смятат за „стечение на обстоятелствата“. И само една трета отиват в храма, за да останат сами с мислите си, да се помолят и да се покаят. Изглежда, че не всеки може да усети и види знаменията Господни…
Ето няколко реални истории на хора, които са видели или игнорирали знаците от Бога:
Поруганата църква
„Бях на почивка при баба ми на село. Бях на 8-10 години. Времето беше такова, че не можеше да се носят кръстове, Бог не беше почитан. В селото имаше изоставена църква. В нея се съхраняваха торове за нивите. Като деца брахме ягоди на покрива, в църквата и до днес има образи на светци по стените.
Един ден, след като набрахме ягоди, с двамата ми братя слязохме долу и видях, че те започнаха да удрят стените с камъни, върху изображенията на светци, мазилката с изрисуваните образи падаше. Започнах да плача и да казвам какво правите?
Не бива тайа. А те се засмяха. Може би е било съвпадение, може би все пак Господ Бог се е разгневил. Но няколко години по-късно единият ми брат беше блъснат от автобус, той оцеля, но остана инвалид.
Вторият, работещ като монтажник, падна от люлка от височина 4 етажа. Ръката му беше откъсната, а краката му счупени. Но и той остана жив.
Няколко години по-късно и единият, и другият умират, преди да навършат 35 години. Може би Господ им е дал шанс да се покаят, което те не са направили.
Тази житейска история не може да ми излезе от главата. Все още има Господ на този свят. Който трябва да бъде почитан и да не се оскверняват светини.”
Спечеленото дело
„Адът и раят са в рая“, казват ханджиите. Като се вгледах в себе си, се убедих в лъжата: адът и раят не са кръгове в двореца на вселената, адът и раят са две половини на душата.“
Познавам адвокат, който след дълги увещания се съгласи да помогне на клиент на безценица по проточило се и сложно гражданско дело. Никой не се нае с делото – само той. В крайна сметка всички сме хора. И, за щастие, не всичко в живота ни се измерва с пари.
В случая лекарите объркали диагнозата на 10-годишния Петър, син на клиента. Открили му остра респираторна инфекция, въпреки че с всички сили развивал менингит. Разбрахме го, когато вече беше твърде късно – момчето беше сляпо и с двете очи. След това група с увреждания, специален интернат за слепи…
„Ако съдим болницата за обезщетение за морални щети, всички пари ще отидат при сина ми за операция“, пламенно каза бащата на Петьо на адвоката.
Но когато исканията на делото бяха удовлетворени и болницата добросъвестно изплати на семейството на детето с увреждания значителна компенсация, бащата на Петът инвестира всички пари в развитието на бизнеса си – той наистина искаше да стане богат.
Но веднага щом отвори собствена автокъща, се разбра, че тя е изгоряла до основи.
Едно е сигурно: не можете да изградите нито своето щастие, нито своя бизнес върху нещастието на някой друг. И Господ, изглежда, се опитваше да вразуми бащата на момчето по този начин.
