Понякога животът ни поднася много неприятни изненади, така че трябва да живеем за днес, без да губим време за дреболии.
Героят на тази история загубил съпругата си по време на терористичната атака през 2015 г. в Париж. Той не само загубил жена си, той загубил своята сродна душа, любимия си човек.
Но това не е най-лошото, защото синът му, който бил само на година и половина, бил принуден да расте без майка си.
И всичко това, защото някой решил да извърши терористична атака. Съкрушеният съпруг и баща решил да не мълчи. Той отправил послание към всички терористи.
В тези редове няма омраза или гняв, но тези емоции не могат да бъдат изразени с думи. Това са истински човешки чувства.
По време на терористичните атаки в Париж, извършени на 14 ноември 2015 г., известният френски журналист Антоан Лейрис загубил своята сродна душа Хелен. Той останал без жена, а синът му Мелвил на година и половина – без майка…
Антоан решил да не премълчава мъката си, а излял чувствата си в открито послание към терористите, което публикувал на страницата си във Фейсбук.
Това писмо изненадало много читателите, защото в него нямало и капка омраза. Само за един ден съобщението на журналиста събра стотици хиляди споделяния. Ето какво пишело в него:
„В онзи трагичен петък вечер вие отнехте живота на един специален човек – майката на моето дете и любовта на моя живот. Но няма да постигнете омраза от мен с действията си.
Не знам и не искам да знам кои сте. За мен вие сте духовно мъртви. Ако Бог, в чието име убивате стотици други хора, наистина ви е създал по Негов образ, тогава всеки куршум, който сте изстреляли по жена ми и други невинни жертви, Го е ранил право в сърцето.
С действията си вие се опитвате да породите страх и омраза в сърцата ни. Искате да гледаме подозрително съседите си, да пожертваме свободата си за сигурност, да станем същите заслепени луди като вас… Но няма да постигнете това! В сърцето ми няма капка омраза. Вие загубихте.
Тази сутрин видях жена си след няколко дни чакане. Тя беше толкова красива, колкото и в петък, когато тръгна за злополучния концерт (б.р. атентатът е извършен в концертната зала „Батаклан“). И също толкова красива, колкото преди 12 години, когато я видях за първи път и се влюбих до уши…
Разбира се, че съм съсипан от тази болка, давам ти тази малка победа, но болката ще бъде краткотрайна. Знам, че тя ще бъде с нас всеки ден и че ще се озовем отново в този рай на безплатната любов, до който вие няма да имате достъп.
Останах сам със сина си, но заедно сме по-силни от всички армии на света. Нямам повече време за вас, тъй като сега ще бъда на разположение на Мелвил, който е на път да се събуди. Той е едва на 17 месеца и ние с него ще хапнем обичайната си следобедна закуска и ще играем след това.
Моето момче ще расте щастливо и свободно. В него няма да има омраза, колкото и да се опитвате!“
