Опитна акушерка разкрива моменти от ражданията, за които никой няма да ви разкаже. Това е изповедта на една жена, посветила живота си на може би най-благородната професия. И въпреки всички трудности, тя не съжалява за своя избор. Защото това не е обикновена професия, това е призвание:
1. Дразни ни, когато хората си мислят, че всичко, което правим, е да държим ръката на жената по време на раждане.
Разбира се, ние я подкрепяме емоционално, но имаме и медицинско образование. Поставяме капки, обезболяваме, правим изследвания и зашиваме разкъсвания на най-интимните места, които можете да си представите.
2. Никога не спираме да се учудваме на чудото на раждането.
Да бъдеш първият човек, който взима в ръце новия живот, е спиращо дъха. И колкото и дълъг, напрегнат и труден да е бил денят ни, раждането на дете продължава да бъде истинско чудо за нас. А фактът, че ние допринасяме за това, е наистина вълшебно чувство.
3. Да видиш „раждането на родителите“ също е невероятно.
Да видиш как някой се превръща в родител е нещо необикновено. Те се променят пред очите ни, стават по-нежни. Мигновено всичко се променя: от една сцена с писъци и страдание към друга, пълна с мир и радост.
4. Работим заради онзи поглед.
Това е изражението на изненада на лицето на майката, когато види бебето си за първи път. Заради този поглед всичко си струва, затова работата ни е толкова необикновена и мотивираща.
5. Чувството на отговорност е просто огромно и е плашещо.
Особено когато започваш да работиш след следването си. Внезапно осъзнаваш, че във твоите ръце е животът, здравето и благополучието на повече от един човек. И колкото и опитен да си, не можеш да се отървеш от това чувство.
6. Всички деца са сладки.
Когато попитате: „Той/тя наистина ли е красив?“ и ние казваме да, наистина мислим така. Знаем, че децата са различни, но всички са красиви по своему.
7. Някои партньори по време на раждане са пълни з*дници
Правят си селфита, разхождат се из болницата, изпадат в истерия, ловят покемони. Понякога така ни се иска да кажем на жената, че би било по-добре, ако беше сама. Но не го казваме.
8. Често ни крещят и даже ни заплашват.
Родилките често ругаят, крещят, постоянно ни звънят, изискват много неща, но всичко това го приемаме. По-лошо е, когато жената и нейният партньор са физически агресивни, което се случва по-често, отколкото си мислите.
9. Преждевременното раждане е голямо предизвикателство.
Обикновено всичко завършва добре за бебето, но успокояването на майката отнема много време.
10. През есента имаме най-много работа.
Всичко се дължи на факта, че някой си е прекарал добре на Нова година и Коледа, а след това идва в болницата през септември.
11. Работим под постоянна заплаха за нашата работа и репутация.
Всяко усложнение, дори и не по наша вина, може да доведе до съдебно дело от родителите.
12. Смените ни са дълги, много се уморяваме и много плачем – от щастие, мъка или изтощение, но истината е, че нямаме търпение пак да дойдем тук отново, за да видим чудото на раждането на живота.
От цялата редакция на svobodnazona.com с най-дълбок поклон! Благодарим ви за труда! Благодарим ви за живота ни!
