Следващият път, когато стоите на опашка или се возите в градския транспорт, огледайте се за жена с голям корем, която стои наблизо. Сега ще ви разкажа повече за нея.
С голяма вероятност тя се чувства ето така:
В стомаха й има нещо като петлитрова бутилка и тази бутилка живее свой независим живот: отдолу безмилостно притиска пикочния мехур и тазовите кости, които изобщо не са ентусиазирани от това. А отгоре щастливо я бие в ребрата.
Между другото, снощи тази жена е спала общо три часа, защото „бутилката“ я е млатила отвътре половината нощ, а след това пет пъти е ставала до тоалетна, като всеки път е изпадала в болезнено недоумение от несъответствието между могъщата сила на нагона и нищожния резултат.
Тя стои и мечтае да излезе възможно най-скоро на чист въздух, защото няма какво да диша – коремът й, който е пораснал, почти не е оставил място за дробовете й. Още повече, че трябва да диша през устата – като бонус има така наречения вазомоторен ринит на бременните. Накратко, носът е запушен през цялото време.
Но – ето какъв е парадоксът – тя усеща миризмите на парфюм, цигарен дим и вредна храна като хрътка. И мечтае за законодателна забрана на производството, съхранението и употребата на парфюми, тютюн и фаст фуд.
Тя стои, а стомахът й периодично се стяга – това се нарича „тренировъчни контракции“ или „контракции на Бракстън-Хикс“ и мислено пожелава здраве и на двамата. Защото по време на тези тренировки й притъмнява пред очите и иска да ходи до тоалетната. Вярно, не за дълго. Вярно, силно.
Когато Бракстън и Хикс временно се оттеглят, хранопроводът й внезапно се изпълва с киселина от стомаха – там, поради сложни хормонални причини, клапата е омекнала, което чиято роля, по теория, е да предотврати това. Докато рови в чантата си за „Пулсет“, краката й изведнъж омекват.
В този случай не са предвидени спасителни хапчета – просто трябва да издържи. Както и болезнената болка в гърба – центърът на тежестта се е променила и в същото време е огънал кръста в някаква дъга, несъвместима с живота.
Тя стои и си мисли: „Защо, защо никой не ме пуска? .. Те виждат всичко … Как е възможно? ..“ И сълзите се търкулват от очите й.
Не защото е глупава и истерична – просто нейните хормонални приятели, които освен това й причиняват киселини и хрема, я правят ужасно уязвима и чувствителна.
И от гледна точка на психиката й, тя сега прилича по-скоро на малко дете, което е загубило майка си, отколкото на възрастна, напълно завършена жена, каквато всъщност е.
Огледайте се, вижте я и я пропуснете. Или се откажете от мястото си. Ще получите толкова много истинска искрена благодарност от нея, че ще подобрите кармата си за няколко раждания напред.
Или просто помогнете на човек, който сега е много по-слаб и по-труден от вас. И частично ще му върнете (т.е. на нея) частично изгубената през последните месеци вяра в човечеството.
За да бъде ясно: всичко написано няма за цел да се оплаквам колко съм нещастна и какви влечуги са всички около мен. Още повече, че нито едното, нито другото е вярно :).
Целта на тази публикация е леко да разшири представата за света на тези, които никога не са били в тази интересна позиция.
