През 2000 г. Ричард Джоунс е обвинен и изпратен в затвора. Престъплението е извършено през 1999 г. на паркинга на магазин Уолмар в Роланд Парк, Канзас, САЩ. Нападателят се опитал да отмъкне чанта от жена, но жената се съпротивлявала и мъжът избягал само с мобилния й телефон.
По време на борбата жената паднала и наранила коляното си, превръщайки рутинната кражба на телефон в грабеж при утежняващи обстоятелства.
В хода на първоначалния процес обвинението се основавало до голяма степен на показанията на свидетели. Когато видели Джоунс, те веднага го идентифицирали като лицето, извършило престъплението. Ричард винаги е твърдял, че е невинен и се е опитвал да докаже, че е бил на рожден ден по време на обира, където е бил видян от няколко души.
По време на процеса никой не обърнал внимание на факта, че той има надеждно алиби и няма веществени доказателства, които да го свързват с местопрестъплението.
Вместо това всички погледи били вперени в свидетелите, които настоявали, че са видели на паркинга „светлокож испанец или афроамериканец с дълга коса, опъната назад“. За съжаление, Джоунс бил осъден на 19 години и започнал да излежава време в затвора. Той подал няколко жалби, но всички били отхвърлени.
След като Ричард прекарал доста време в затвора, другите затворници му посочили, че има друг затворник, който изглежда точно като него. Щом научава за своя двойник, Джоунс се свързва с организация с нестопанска цел, която предоставя правни услуги за „погрешно“ осъдени хора, наречена Midwest Innocent Project.
Най-сетне правосъдие
Правният екип на Университета на Канзас и Midwest Innocent Project се заинтересували от случая и се опитали да открият истината зад историята на този мистериозен двойник. Те провели собствено разследване и направили запитвания за мъж на име Рики Амос, който излежавал присъда в същия затвор като Ричард.
Адвокатите успели да установят, че Рики живее близо до мястото, където е извършен обирът и който наистина има поразителна визуална прилика с мъжа, излежаващ дълга присъда в затвора за обир, който не е извършил.
Правният екип на Джоунс осигурил ново съдебно заседание, в което демонстрирал, че „свидетели, включително жертвата на обира, на които били показани снимки на двамата мъже заедно, вече не можели да кажат със сигурност, че Ричард Джоунс е крадецът“.
Окръжният съдия от окръг Джонсън Кевин Мориарти въпреки това наредил Джоунс да бъде освободен на основание, че „никой разумен съд не би осъдил Ричард“ само на базата на показания на очевидци, знаейки за неговия двойник. За съжаление Рики Амос не можел да бъде обвинен, тъй като давността за престъплението е изтекла.
Новото начало
След като прекарал 17 години в затвора за престъпление, извършено от мъж, който поразително приличал на него, Джоунс най-накрая получил шанса да започне нов живот. Напускайки затвора на окръг Джонсън, той казал следното:
„Изминаха 17 години. Какво ли не направих, за да докажа, че не съм виновен за нищо. Благодарен съм на всички, които повярваха в мен и в моята невинност. Благословен съм.“
Tова бил напрегнат и емоционален момент, особено когато той прегърнал семейството и приятелите си, които били до него в този труден момент. Известно време по-късно Джоунс подава петиция срещу щата Канзас. Той поискал държавата официално да обяви невинността му и също поискал 1,1 милиона долара обезщетение.
По-късно в прессъобщение главният прокурор на Канзас Дерек Шмид потвърди, че е постигнато споразумение. 42-годишният Ричард получил 1 103 945 долара съгласно нов закон, който позволява на затворниците да търсят обезщетение за неправомерно лишаване от свобода.
Освен това му е издадено удостоверение за невиновност и ще получава психологически консултации и медицински грижи за сметка на държавата в продължение на две години. Канзас е напълно ангажиран с прилагането на новия закон за неправомерни присъди, който бил приет от законодателната власт, каза Шмид.
Джоунс станал първият човек, получил пари чрез този закон.
