Веднъж, в дъждовен зимен ден, лесничеят врайона на Сибир, Пьотр Емелянов, чул странни звуци през прозореца. Надникнал в сивата мъгла и видял самотно животно – вълчица, слаба като вейка.
Храненето на дивия хищник, разбира се, не му влизало в задълженията, но Пьотър се поддал на емоциите и решил да наруши правилата. Освен това в поведението на вълчицата се виждала молба за помощ. Тя била спокойна, гледала с добри очи. Да, и прекомерната слабост говорела, че вълкът има проблеми с храненето.
Излизайки на улицата, той донесъл на вълчицата голямо парче месо. След като хвана плячката, звярът си тръгнал, но на следващия ден се появил отново. Горският заключил, че в гората няма абсолютно никаква храна. Може би по някаква причина вълчицата е загубила глутницата си и не е могла (например поради болест) да ловува нормално.
Цяла зима Петър хранел вълчицата. Държала се достойно, не се приближавала до хижата. И накрая, с наближаването пролетта, посещенията й спрели.
И едва няколко месеца по-късно Питър чул познати звуци. Излизайки през вратата, той видял своята питомка, но не сама, а с три вълчета до нея. Очевидно без човешка помощ това семейство просто нямало да оцелее.
И тогава разбрал, че цяла зима вълчицата носела храна на малките. И сега, заминавайки за ново място, решила да изрази своята благодарност. Лесовъдът казва, че в този момент усетил благодарността на вълчицата, въпреки че те само се спогледали.
Животните постояли за кратко пред вратата и изчезнали в гората. Пьотър никога повече не ги видял.
