Ако някой ми беше разказал тази история, нямаше да повярвам, но аз самият станах главен герой в нея.
Веднъж се връщах от родителите си и на гарата забелязах обляно в сълзи момиче. То изглеждаше на около 6 години. Тя беше неизмита и с мръсни дрехи, което показваше, че това не е първият й ден тук.
Момичето ми каза, че много иска да яде и да намери майка си. Помолих я да ми каже какво се е случило.
Албена идвала на гарата всеки ден. Майка й и баща й са разведени. Бащата взел дъщеря си при себе си за една седмица и се отдал на тежък запой.
Момичето имало билет за връщане, но, естествено, никой не я пусна сама във влака. Главата на семейството спи без да се събужда, детето цял ден обикаля из града без надзор.
Момичето откраднало билета от баща си и решило сама да отиде при майка си, но кондукторът я изгонил.
Вътре вмен забушуваха много емоции. Изпитах гняв и към двамата й родители. Към бащата – за това, че оставил малко дете гладно и беззащитно на опасната гара, и към майката – за това, че е поверила дъщеря си на пиещия си бивш съпруг.
Ами ако Албена беше говорила не с мен, а с някой лош човек?
Отидох с момичето в полицията, за да няма оплаквания после. Изпуснах влака си, но реших да помогна в намирането на родителите й.
Бащата не отговаряше на обажданията през цялото това време, но майката на момичето беше на гарата буквално половин час по-късно.
Жената на име Елмира плачеше и прегръщаше дъщеря си, благодари ми за помощта и обеща на полицията да не пуска Албена никъде другаде.
И знаете ли кое е удивителното в цялата тази история? Фактът, че шест месеца след този инцидент чудото с кафяви очи ме нарича татко, а красивата Елмира стана стопанка на дома ми.
