След 60 дълги часа агония Омайра Санчес Гарсон изрекла сърцераздирателните си последни думи преди да изостави обречената си битка за оцеляване.
Последните моменти на 13-годишното момиче били уловени от тълпа журналисти, които гледали безпомощно как тя лежи в капан под покрива на дома си, притисната под водата от бетон и отломки.
Трагичният образ на момичето – потънало до раменете във вода, с уморени черни очи – станал нарицателен за изригването на вулкана Невадо дел Руис в Армеро (Колумбия) преди почти четири десетилетия.
Омайра се оказала в тежка ситуация, когато смес от вулканична лава и лед, наречена лахар, се изляла в речните долини отдолу и в близките села.
Тийнейджърката и още около 25 хиляди души загинли в резултат на бедствието, което унищожило напълно 14 населени места.
Някои казват, че съдбата й е била по-лоша от смъртта: Омайра лежала в капан под останките от дома на семейството си цели три дни.
Смъртоносно свлачище връхлетя къщата, потопило я и всички в нея, но ученичката по чудо успяла да оцелее.
Спасителите чули виковете й и я открили до гърди й в кална локва вода, тялото й било затиснато между потънали отломки.
Под повърхността на калта ръцете на мъртвата й леля Омайра все още били вкопчени в краката й.
Водолазите не можели да намерят начин да я освободят от бетона, без да смажат краката й, но и не можели да й осигурят животоспасяващо лечение, ако трябвало да ги ампутират.
След неуспешни опити за освобождаване било решено, че най-милото нещо, което може да се направи, е да я настанят удобно. Около нея била поставена гума, за да я държи на повърхността.
Журналисти, фотографи, телевизионни екипи, служители на Червения кръст и спешни служби се събрали около момичето с надежда за спасение. Но в крайна сметка те се превърнали в единствения й източник на утеха в мъчителните дни, които последвали.
Невероятно, но Омайра останала спокойна през цялото изпитание, с изключение на няколко кратки периода на паника, и се радвала на общуването с хората.
Хората около нея пеели заедно с нея, давали й сладки храни и газирани напитки с надеждата да я утешат някак.
На третата вечер Омайра започнала да халюцинира: тя казала на присъстващите, че не може да закъснее за училище, тъй като трябва да се яви на изпит по математика.
Очите й били толкова кръвясали, че изглеждали черни, ръцете побелели, а лицето й било подуто.
Но въпреки мъките си, тя помолила хората, които останали с нея, да си тръгнат, за да си починат.
Преди да затвори очи за последен път, момичето изрекло сърцераздирателните си последни думи, които били чути от целия свят.
Вкопчена в отломките над главата си, тя спокойно погледнала в камерата и казала: „Мамо, много те обичам, татко, обичам те, братко, обичам те“.
Смъртта на Омайра на 16 ноември 1985 г. най-вероятно е резултат от гангрена или хипотермия.
Брат й оцелял след лахарите, които убили баща й и леля й, както и майка й, която била в Богота по време на смъртоносното изригване.
По-късно тя казва за смъртта на Омайра: „Ужасно е, но трябва да мислим за живите… Ще живея за сина си, който загуби само един пръст.“
След смъртта на Омайра колумбийското правителство било подложено на критики за недостатъчна подготовка за вулканичното изригване.
Малка забележка: Защо е необходимо да се говори за трагичните инциденти, случили се преди няколко години и нужно ли е да се прави това? От наша гледна точка, да. В крайна сметка десетилетия по-късно хората забравят за трагедиите, стават невнимателни и губят бдителността си. А това води до повтаряне на грешки.
