На 2 август 2005 г. Стейси Кастор се обажда на 911 и с развълнуван глас съобщава, че съпругът й се е заключил в спалнята след спор и не отговаря. Тя помолила полицаите да дойдат и да му помогнат възможно най-скоро, тъй като жената се притеснявала, че той може да се нарани.
Когато полицията пристигнала на мястото и разбила вратата, те намерили съпруга й Дейвид да лежи на леглото без признаци на живот. На нощното шкафче имало чаша, пълна с… антифриз.
Коя е Стейси
Стейси Кастор е родена на 24 юли 1967 г. в Ню Йорк. Малко се знае за нейния ранен живот. Изглежда след престъплението известността засенчило доброто й обучение в училище и добрите й дела. Единственият човек, който винаги е говорил за нея с ентусиазъм, е нейната майка Джуди Итън:
– Стейси беше много умна, най-умната в класа. Тя винаги е мечтаела да стане адвокат или дори съдия и да помага на хората да намерят справедливост.
Стейси наистина била умна и планирала да отиде в колеж, но един инцидент през 1985 г. променя всичко. Този инцидент имал име – Майкъл Уолъс, когото срещнала на 17-годишна възраст. Според Кастор това е любов от пръв поглед.
– Майкъл е любовта на живота ми – ще каже Стейси години след смъртта му. – Знаех, че ще се омъжа за него пет минути след като го срещнах…
Първият брак
На 7 април 1990 г. предсказанието на Стейси се сбъдва – тя се омъжи;а за Майкъл Уолъс. Въпреки че той не изглеждал нетърпелив да се жени за нея, тъй като първата им дъщеря Ашли се родила през 1988 г., втората, Бри, вече е омъжена (през 1991 г.).
След раждането на дъщерите им Стейси започва работа като диспечер в линейка, а Уолъс като механик. Парите не им стигали, но главата на семейството не иска да си търси по-добре платена работа, заради което често се карали.
Някъде по това време всеки от родителите си избрал любимец сред децата си: Майкъл се сближил с Бри, а Стейси предпочитала Ашли. В средата на 90-те години отношенията на двойката преминават през труден период. На няколко пъти се разделят и живеят отделно, всеки със „своето” дете и както казвали съседите – с любовник.
В края на 1999 г. здравето на Майкъл внезапно започнало бързо да се влошава. Той развил пристъпи на кашлица и хронична слабост, което всъщност не го безпокояло, тъй като Уолъс винаги приемал подобни неща с лекота, казвайки:
– Ако това е сериозно заболяване, то с моята застраховка (той имал минимален пакет) не мога да живея, а ако е дреболия, тогава няма за какво да се притеснявам.
Ето защо, въпреки съветите на приятелите му, които препоръчвали да потърси професионална медицинска помощ, мъжът послушал съпругата си, която казала, че това „изглежда като временно неразположение“ и решил да изчака.
Когато в края на декември той все пак oотишъл в болницата, като казал на лекарите, че „се чувства пиян, но не пие алкохол“. Те го прегледали, но не открили нищо критично и няколко седмици по-късно, на 11 януари 2000 г., той внезапно починал.
Лекарите посочили като причина за смъртта сърдечен удар и въпреки че роднините на мъжа поискали аутопсия, Стейси като съпруга имала право да реши и отказала да го подложи на тази процедура:
„Когато лекарите ми казаха, че смятат, че е починал от инфаркт, повярвах в това“, казва тя по-късно. – Нямах причини да се съмнявам в диагнозата.
Стейси Кастор понесла стоически смъртта на съпруга си. Най-много съжалявали за загубата дъщерите на Майкъл, които до края на живота си ще обвиняват себе си за смъртта му. В крайна сметка те виждали как го боли, но не могли да направят нищо.
Междувременно Стейси получила застраховката от 55 000 долара, дължима за смъртта на Майкъл, и продължила живота си, сякаш нищо не се е случило.
Вторият брак
Изминала около година от смъртта на съпруга си и Стейси започнала да търси нов партньор в живота. През 2001 г. се запознава с Дейвид Кастор, собственик на фирма за монтаж и поддръжка на климатици, където получава работа като офис мениджър.
Връзката им се развила бавно, но в крайна сметка Стейси успява да разтопи сърцето му и през 2003 г. те се женят. Жената взела фамилията му и в продължение на 2 години двойката живеела доста спокоен живот, често пътувайки и правейки скъпи покупки.
Тази идилия била нарушена от конфликт, възникнал през лятото на 2005 г. Не е известно какво го е причинило, но имало слухове за изневяра, въпреки че мненията за това кой е бил измамен се различават.
Несигурността в отношенията им продължила няколко месеца, когато на 22 август 2005 г. Стейси, докато била на работа, се обадила в полицията, за да разкаже за депресията на съпруга си, който сутринта се затворил в спалнята им и не отговарял на телефона. .
– Съпругът ми се е заключил в спалнята и седи там половин ден … Много ме е страх за него, разбирате ли? – казала тя.
Половин час по-късно полицията била в дома им. Тъй като не успели да се свържат с Дейвид, полицаите разбили вратата и го намерилимъртъв. Нямало как да не забележат, че на нощното шкафче до леглото имало чаша със зелена течност и бутилка антифриз.
„Изглежда като банално самоубийство в резултат на отравяне с антифриз“, казал полицейският сержант Майкъл Нортън пред пресата в онзи ден.
Подозренията
Но по-късно полицията забелязала странности. Първо, бившата съпруга на Дейвид заявила, че той никога не би се самоубил. Освен това, месец преди смъртта си, той изтрива общото им дете от завещанието си и оставя цялото състояние (300 000 долара) на Стейси.
Второ, върху бутилката антифриз и на дъното на чашата са открити пръстови отпечатъци на жена, а във варела за боклук е намерен термометър за готвене, по който имало следи от същия антифриз.
Полицията искала да научи подробности от миналото на жената и след като се натъкнала на информация, че първият й съпруг е починал на 38-годишна възраст, започнала да подозира най-лошото.
Полицията предположила, че Стейси първо е нахранила Дейвид с месо с антифриз, а след това, когато мъжът е отслабнал, тя е завършила започнатото.
За да проверят подозренията си, полицаите решили да инсталират подслушвателни устройства в къщата на жената и камери, насочени към гробовете на съпрузите й (по време на разпита тя през сълзи заяви, че скърби за тях и ги посещава много често).
Но през следващите месеци тя така и не посетила гробовете на починалите си съпрузи. Освен това бившата съпруга на Дейвид притиснала полицията, настоявайки за справедливост.
В крайна сметка детективите заключили, че единственият начин да проверят подозренията на Стейси е да ексхумират тялото на Майкъл. Което те направили през септември 2007 г.
Както се очаквало, открили, че смъртта му не се дължи на инфаркт, а по-скоро на отравяне с антифриз. Това засилило подозренията им относно Кастор.
Натопяването
Веднага след като Стейси научила за ексхумацията, тя започнала да разбира, че кръгът се стеснява и тя може да бъде обвинена в убийствата. Кастор трескаво мислела как да се измъкне от затрудненото си положение. В резултат погледът на жената попаднал върху 19-годишната й дъщеря Ашли.
Момичето по това време живеело в студентско общежитие и въпреки че знаело за подозренията срещу майка си, никога не вярвала в тях. Ето защо, когато Стейси се обадила на Ашли в средата на септември и я поканила на гости, тя се съгласила.
Майката била много любезна с дъщеря си, наричайки я „най-добра приятелка“ и настойчиво предлагала да пият някаква напитка със странен вкус. Ашли се доверила на майка си без да подозира нищо.
– Тогава си помислих: „Яко, тя ми говори като с възрастен“. Знаете, кой млад човек не би сметнал това за знак на внимание? – спомня си по-късно Ашли. – Особено когато родителите ми не ми позволяваха да пия алкохол преди.
За да направи напитката „по-вкусна“, майка й й дала сламка и я посъветвала да я поднесе директно към гърлото си. Момичето бавно допило чашата си. Това било последното нещо, което си спомняла преди да се събуди в болницата.
Всъщност Ашли била голяма късметлийка, защото на следващата сутрин я открила сестра й, случайно надниквайки в стаята и опитвайки се да я събуди. Но майката на момичето се обадила на 911, като казала на диспечера, че дъщеря й „се е самоубила“.
Но това не било всичко, до Ашли стояло предсмъртно писмо, което Бри по-късно щяло да предаде на полицията. В него Ашли „признавала“ за убийствата на баща си и втория си баща:
„… никой не трябваше да знае за това, но сега няма причина да крием истината. Те мислят, че ти си го направила, но това бях аз…“, пишело в бележката.
Но веднага щом се събудила и видяла детектива пред себе си с мрачно изражение на лицето, Ашли заявила, че никога не е имала намерение да се самоубие и никога не е писала тази бележка.
– Отворих уста и не можех да повярвам на думите им, главата ми се въртеше „Какво, по дяволите, говорят?“, казва по-късно Ашли.
Полицията не повярвала веднага на младото момиче, само внимателното проучване на бележката помогнало.
Първото нещо, което им хванало окото било, че е отпечатана на принтера на Стейси и пишело „antifree“, вместо „antifreeze. Стейси направила абсолютно същата грешка, когато била разпитана от полицията.
Detectives asked Stacey Castor about the glasses found in the bedroom where her husband David Castor had died. When they confronted Castor about saying "antifree–," she stopped the interview and said she wanted an attorney. #TheFatalFlaw https://t.co/qfGkKYcq2Y. pic.twitter.com/2knjiBrIG5
— 20/20 (@ABC2020) July 22, 2022
Разследването показало, че самата бележка е създадена на компютъра на Стейси и полицията дори успяла да възстанови изтрития файл (да, това е възможно дори с Shift + Delete). И листът бил отпечатан, докато Ашли спяла в стаята си. Оказало се, че момичето не може да е автор.
Съд и присъда
Стейси била задържана през октомври 2007 г. Тя била обвинена в убийствата на Дейвид и Уолъс, както и в опита за убийство на Ашли.
Любопитно е, че на процеса адвокатът на Кастор обвинил Ашли в убийствата, заявявайки, че тя е излъгала и фалшифицирала доказателствата срещу майка си. Твърди се, че дъщерята винаги е изпитвала ревност към сестра си, която баща й обичал повече, така че тя го убила, а след това и втория си баща.
Но поне един човек вярвал, че Стейси е невинна – това била майка й. Тя дори заявила това публично, като нарекла внучката си „подла убийца“.
– Не съм убила Майкъл Уолъс, не съм убила Дейвид Кастор, не съм се опитала да убия дъщеря си и точка, казва Стейси Кастор през 2009 г., преди да бъде обявена присъдата. – И никога няма да кажа, че съм го направила.
Журито не се вслушало в думите на адвоката на Стейси и през февруари 2009 г. жената била осъдена на 51 години затвор, което може да се тълкува като смъртна присъда (през 2060 г. тя щяла да навърши почти 100 години).
Но през 2016 г. в затвора тя получила инфаркт и Кастор починала, без да признае нито едно от престъпленията.
„Тя беше най-добрият ми приятел, а след това взе всичко и ме направи сираче“, казва Ашли за майка си след смъртта й. – Бих направила всичко за нея, но тя реши да си стовари греховете върху мен и да ме убие. Нямате представа колко ми е трудно да говоря за това…
