Струва си да се замислите за живота си, поведението и отношението си към другите.
Когато някой ни нарани, тогава най-вероятно този човек е дълбоко нещастен. Щастливите хора не нагрубяват по опашките, не псуват в градския транспорт, не клюкарстват за колеги. Щастливите хора са в друга реалност. Няма смисъл да го правят.
Днес искаме да ви разкажем една много добра, макар и кратка притча за това как един богат брат имал бедна сестра…
Тя живеела от продажбата на мляко и зеленчуци от градината. През лятото момичето търгувало с гъби и горски плодове край пътя, а през зимата живеело от това, което успявала да събере през топлото време на годината.
Братът се срамувал от сестра си и никога не я канел в своя град и още повече в богатата си и луксозна къща, но сестрата никога не се сърдела на брат си и винаги, при всяка възможност, му давала, както и на неговото семейство, подаръци, направени лично от нейните ръце.
Тя никога не молила брат си за нищо. Винаги се е отнасяла към него с разбиране и уважение. Момичето имало малка, неугледна къщичка, малък парцел и някакви животинки на двора.
Минали много години … и един ден бизнес партньорите на брат й го измамили. Жена му отишлла при друг, синът му станал наркоман, апартаментът бил отнет заради дългове. Тогава братът си спомнил за собствената си сестра и отишъл в нейното село.
А при сестра му всичко било наред: четири крави махат с опашки, безброй прасета, нова кола в гаража – с нея возят продуктите в града; две деца завършили университет, а когато сложили трапезата – очите на брата се разширили – всичко е прясно и много вкусно!
Братът се засрамил… започнал да моли сестра си за прошка, но тя не се ядосал, не й било до това, предложила му и подслон, и работа.
Моралът на историята е следният: не хулете земята, която ви е родила, и не се отвръщайте от собствената си кръв.
